Краят е близо. От днес по екраните тръгва третата, предпоследна част на филмовата сага „Игрите на глада“ - „Игрите на глада: Сойка-присмехулка – част 1“, а догодина по същото време се очаква и част 2, последната. Обаче както вероятно се досещате краят не е това, което е. Защото през 2016 г. пък ни очаква театрална постановка по „Игрите на глада“ и дори скоро в близост до стадион „Уембли“ в Лондон ще започне да се строи специален театър за премиерата на грандиозния спектакъл. Нищо чудно в един момент някои да реши да направи телевизионно риалити шоу „Игрите на глада“ и така сюжетът на книгите на Сюзън Колинс и на филмите, направени по тях, ще се осъществи в реалния живот. Обаче едно е сигурно – ако изгорим ние, ще изгорят и те.

Не искам да звуча популистки, но си направих труда да пресметна нещо. Филмовата сага „Игрите на глада“ донесе такава огромна печалба на създателите и продуцентите си от Color Force и Lionsgate, че ако я разпределят правилно, гладът ще изчезне от лицето на планетата Земя поне за 24 часа. Все пак по последни данни на ООН броят на страдащите от хроничен глад в целия свят е 868 милиона души, а само от първите две части на поредицата чистият приход е над милиард и половина долара. Но хайде, да не гледаме в паничката на Холивуд.

 „Сойка-присмехулка“ е много клаустрофобичен филм. Действието почти през цялото време се развива в някакви ужасяващи бункери – това е подземният окръг 13, новият дом на Катнис Евърдийн (Дженифър Лорънс). След като в предишната част на сагата тя не само за втори път победи в „Игрите на глада“, но и направо унищожи самите Игри, сега разбира, че нейното бивше обиталище – окръг 12 - е изпепелено, а приятелят й Пита (Джош Хъчърсън) е пленен от президента Сноу (Доналд Съдърланд). И пак из целия Панем се надига бунт, и пак Катнис го повежда. Само дето в настоящата третата част на филма на практика Игри няма. Има война. Те и онези Игри си бяха битка на живот и смърт, но все пак в предишните части имаше някаква сатира, някаква горчива радост за окото. А "Сойка- присмехулка" прилича повече на военен епос, отколкото на онази антиутопия с елементи на екшън, която ни плени в самото начало. Но това е проклятието на продълженията – рядко стават за харесване.

Ако сте сред върлите фенове на сагата, ще харесате и „Сойка-присмехулка“. Тъкмо заради апокалиптичната реалност, която възпроизвежда, както и заради CGI ефектите от най-висок клас. Ако сте сред по-умерените почитатели обаче, каквато съм и аз, по-трудно ще го издържите. Прекалено мрачен е. Прекалено „овъглен“. Прекалено стерилен. Прекалено екшън. Но дори и на вас ще дам причина, за да отидете да го гледате все пак - това е последната роля на покойния Филип Сиймур Хофман, да почива в мир!