Емил Конрад: Не поемам отговорност за това, което правя

„Нещата, на които не ви учат в училище“ на Емил Конрад предизвика отдавна невиждани опашки. За пет дни бяха продадени 6000 подписани лично от автора екземпляра. Бързо се изчерпва и останалият тираж от общо 25 хиляди

Ваня Шекерова 25 март 2015

Снимка: Светослав Караджов

Той е пред мен, този влогър (видеоблогър, в случай че се питате какво означава) Емил, чиито видеа, качени във vbox7, казват, са гледани от милиони. Които на мен не ми допаднаха. И заради това си мислех, че и книгата му не струва. Вземам си думите, по-точно мислите, назад – прочетох я и не ми беше нито скучно, нито тъпо да науча как виждат света децата ми, които са от неговото поколение. Защото в това нищо и никакво наглед книжле Емил е изразил умно и талантливо светоусещането на родените в мътните години на прехода.

Той е на 25. Висок и слаб, с физика на момче, което не се отлепва от компютъра. Опровергава ме, макар да споменава, че вече си е направил очила за компютър. Между другото, при преглед в очен кабинет установили, че има много дебела ретина. Хм, казвам си, ето отличителен белег – Емил с дебелата ретина, имало и нещо дебело у него. Защото всичко друго е, как да кажа, фино, много уязвимо.  

Живее в Костинброд. Показва ми на телефона си гледката от прозореца на къщата му – двор с езерце. Казва, че е осигурен от родителите си до живот, така че може и нищо да не прави. Но отвътре го напъва да създава разни неща – да снима клипове, а сега и книга. Която, между другото, си е поръчал да му доставят вкъщи с наложен платеж и в момента му звънят да си я получи. Той пък звъни на леля си, с която живее, да я плати. Абсолютна откачалка!    

Кой ти е чел приказки като малък, Емо?

Моите родители работеха, баба и дядо ме гледаха. Леля ми много се е занимавала с мен. Чели са ми много – „Том Сойер“, „Пипи Дългото чорапче“. „Макс и Мориц“ също, аз късно проговорих, на три години, и късно започнах да чета сам. Може би защото ми се говореше на български и английски едновременно.

А като се научи да четеш, какво прочете?

Много обичам физиката. Чета физика. Последната книга на Мичио Каку „Физика на бъдещето“ е изумителна прогноза за следващите 100 години. Най-много ми хареса възможността с поставени върху кожата ни чипове или в дрехите, които носим, да предвиждаме заболяване две седмици, преди да ни е връхлетяло. Представяш ли си колко може да се удължи животът ни тогава!  

Откъде идва фамилията ти Конрад?

От Германия. При мен много са смесени гените. Имам и арменски корен. Пак по бащина линия.

Взеха да ми пишат: „Слава Богу, че по-малките започнаха да четат“. Аз отговорих, че те си четяха и миналата, и по-миналата година. Движещата сила, тийнейджърската, не се е отказала да чете. Просто няма какво.
Едно дете ли си?

Да, живея с леля си, защото татко почина на 60 години, когато бях на 19, студент. А с майка ми не съм в добри отношения. Просто смятам, че като родител не са й се получили много добре нещата. И предпочитам да нямам в живота си хора, които се държат не както трябва. Аз даже се учудвам, когато някой възприема това като нещо ненормално. Можеш да не се разбираш с всеки един човек, дори и с майка си. Баща ми, напротив – беше извадка за добър родител.

Дали неразбирателството ти с майка ти не е заради голяма разлика в годините, ти очевидно си по-късно дете?

Не, нашите никога не са били със стари разбирания. Леля, сестрата на баща ми, е на 77, а е доста добра компания на моите 25. Тя е авиоконструктор, много умна и интересна жена е.

Какъв искаше да станеш, като пораснеш?

Като бях много малък, всеки ден излизах на балкона, като събираха боклука, и мечтаех...

Не, не ми пробутвай тази история с мечтата да станеш боклукчия! За първи път съм я чувала от Димитър Рачков и после от кого ли още не!

Искал ли е Рачков?! Сериозно! Значи не съм оригинален. И съжалявам, но фактът е факт. И не е нещо, дето съм си го въобразил и го разказвам, за да се правя на интересен. Но явно това има нещо общо с хората, които умеят да се смеят...

Вярно ли, че си оцелял в тежка катастрофа?

Да, бях на 13 години. Качихме се в колата на един, който пък беше на 16. Обърнахме се по таван, около 20 пъти се превъртя колата. Слава Богу, най-лошото последствие бе, че на момичето с нас му извадиха далака. По някакво чудо никой не си отиде тогава.

Какво те пази?

Нямам идея, но сигурно има нещо, защото аз съм доста непохватен като цяло и катастрофата не е единственото критично събитие в живота ми. Не съм вярващ. В този смисъл – Бог и т. н.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР