Веселин Плачков - да го потупаме по рамото или да го обесим?

Може би с първата си голяма роля в киното не успя да спечели цял народ. Ако трябва да сме честни, колко от новите български филми успяха? А да започнеш с ролята на Левски, си е чист риск

Ирина Иванова 25 май 2015

Не, не гледах филма на Максим Генчев „Дякон Левски“. Поради различни причини. Затова въпреки шума, който се вдигна около филма, не успях да развия предубеждение към Веселин Плачков – актьора, изпълнил ролята на Левски. И сигурно затова ми беше и интересна, и много забавна срещата с него

Все пак човек не може да не забележи, че Плачков е висок, синеок, по-слаб-отколкото-на-плакатите-на-филма мъж на 34 години, с прелюбопитен житейски опит, предостатъчно татуировки и страхотно чувство за хумор. Е, добре – може би с първата си голяма роля в киното не успя да спечели цял народ. Ако трябва да сме честни, колко от новите български филми успяха? А да започнеш с ролята на Левски, си е чист риск. Огромен при това. Той го е поел. Какво сега? Да го обесим ли?!

Как ти се отрази цялата шумотевица около филма, Веселине?

Никак. С този филм изживях две прекрасни години, изпълнени с приключения. Гледах филма няколко пъти и много добре знам недостатъците му, но това е процес. Всички се учим. Упрекват ни, че филмът приличал на уестърн, че имало каубойски сцени, че било като при Тарантино... Българското кино няма кой знае какви традиции в снимането на исторически филми за националните ни герои. А тук можем да извадим толкова история и митология, че цял живот да снимаме. Много малко хора седнаха да говорят с мен очи в очи. Повечето плюят анонимно или неанонимно в интернет. Ако бяхме направили високопарен, героичен филм, щяха да ни упрекнат, че сме буквални, да кажат: защо не го направихте, че да е интересен за младите. Сега пък ни упрекват, че сме посегнали на една икона! Не можеш да угодиш! Някакви хора пък дойдоха да ми обяснят, че не сме били под турско робство, че Левски не бил революционер, а криминален престъпник! Много е опасно да позволяваме да се разказва фалшива история на децата ни.

При мен винаги нещата се случват едновременно и с противоположен знак. Дори самото ми име е такова – Веселин Плачков. Веселие и плач. И събитията в живота ми така вървят – чакам премиерата на филма, вълнение, тръпка... И изведнъж откриват на сестра ми тумор в мозъка.
Какво очакваше от „Дякон Левски“?

Нищо не очаквах. Преди да се запозная с Максим Генчев и с останалия екип, и за мен Левски беше портретът от стената. Подходих към образа като актьор. Помислих си – какво му е коствало на този човек, за да стигне до тези изводи. Как се е борил с безверието и апатията на хората, които ги има и днес. Не искам да защитавам филма. Обикаляме с него из страната и никой не може да ме убеди, че повечето мнения са негативни. Филмът си свърши работата – говори се за Левски. Хората се поразпалиха – кои позитивно, кои негативно. Искам да кажа, че на фона на факта, че в повечето ни градове въобще няма кина, ми се струват доста смешни претенциите към филма.

Съгласна съм. Ако с тази страст се бяха преборили да спасят някой и друг киносалон... Преди две-три години, когато този проект беше още в зародиш, правих интервю с Калин Врачански по друг повод. Тогава се говореше, че Максим Генчев е поканил него за ролята на Левски и че Калин е отказал. Попитах го защо, той каза само, че според него зад един филм за Левски трябва да застане държавата, а не да се събират пари на парче. Мисля, че е прав. Историческите филми струват много, много пари. За да се постигне автентичност, да не са бутафорни.

Така е. Сравняват нашия филм с „Време разделно“. Само че зад „Време разделно“ тогава е застанала цялата държавна машина. Тръгваме миналата година да снимаме зимни сцени. А знаете каква беше зимата – нямаше сняг. И намерихме сняг в едно каньонче до Копривщица. Десет квадрата сняг. Искам да кажа, че и природата си каза думата при заснемането на филма. Или пък отиваме да снимаме в Стара Загора, в Мъглиж. Като пекна едно слънчице и после като затрещяха едни гръмотевици, като удари една градушка – от ясно небе. Спомням си, че всички се разтичахме да покриваме камерите, да спасяваме техниката и изведнъж видях, че дъщеря ми, която също има малка роля във филма, се е скрила под един кон от градушката. Но искахме въпреки всичко да се преборим за този филм. Правим филм за герой, който в много по-трудни времена и при много по-трудни условия се е борил за много по-мащабни неща. А ние един филм за него да не можем да направим! Какви мъже сме! Може би като направим сериала, в който ще влязат всичките 9 часа готов материал, ще има друг отзвук.

Как реагира семейството ти на всичко, което се случи около филма?

Никой не танцува от радост. Майка ми е по-превъзбудена. С жена ми сме заедно вече 13 години, там нищо не се е променило. При мен винаги нещата се случват едновременно и с противоположен знак. Дори самото ми име е такова – Веселин Плачков. Веселие и плач. И събитията в живота ми така вървят – чакам премиерата на филма, вълнение, тръпка... И изведнъж откриват на сестра ми тумор в мозъка. Целият ми адреналин около премиерата отиде в това. Спомням си, че преди време, когато ми дадоха за първи път да правя представление в професионален театър, получих остра бъбречна криза преди премиерата... И затова ме е страх да се зарадвам. Знам, че все нещо ще ме пореже. Някои от приятелите ми си мислят, че сега след филма яко кинти, мацки, слава... Не е така.

А харесва ли ти все пак славата?

Радвам се, че се шуми покрай филма. Мисля, че по-нататък ще имам по-голяма свобода да избирам роли и участия. Много хора вдигат ръка да се изкажат, да се покажат, но само един го изкарват пред дъската. Е, сега е моят ред.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР