Радости на селския живот

За радостите от живота на село през лятото, за увлечението, което се превръща в страст – розите, и за удоволствието да готвиш на открито с пресни продукти говорим с Людмила Слокоски, фотограф и главен редактор на BBC GoodFood – България

Елка Влаховска 18 октомври 2015

Снимка: Фотография Людмила Слокоски

„Преди осем години си купихме извънградска къща близо до София и със семейството ми започнахме да я реставрираме – казва Слокоски. – Тя беше типичната селска къща за района – със стени не от кирпич, а от измазан с кал плет. Решихме, че няма да я реконструираме изцяло, а ще я обновим. Искахме максимално да запазим материалите, от които е направена, но и да не се лишаваме от съвременните удобства. Направихме модерна баня вътре, ремонтирахме изцяло покрива, като запазихме старите керемиди. Не мина и без топлоизолация, защото стените бяха дебели само 10 см, поставихме нова дограма.

Людмила Слокоски
Преди да започнем ремонта на къщата обаче, започнахме с двора. Трябва да имаш голямо въображение, за да си представиш как ще изглежда градината ти след години и да положиш усилия за това. Увлечението ми към градинарството тръгна оттам, че откакто фотографията от хоби се превърна в професия, установих, че ми е необходимо ново хоби.

Попаднах в цветарския форум на Hobbycafe.com, където сякаш влизаш в друг свят и общуваш с хора, обединени от една страст. Те искрено се радват на градинарските си постижения. Този форум ми даде възможност да участвам в колективни поръчки за растения от доставчици от цял свят.

Започнах с рози, клематиси и редки видове цветя. Сега в градината имам френски, английски, американски и италиански рози – различни сортове, които тук не можеш да купиш. Те не са показали цялата си прелест, защото са още малки – само на две години.

Това лято направихме поливна инсталация и за цветните лехи, досега само зеленчуковата градина се радваше на подобна екстра. Още в началото решихме, че не може да имаме двор и да нямаме домати и краставици, люти чушки, тиквички, разнообразни зелени подправки. Отглеждам тук и аспержи.

България е била голям производител на аспержи преди Втората световна война, изнасяли сме за цяла Европа. След промяната на режима обаче аспержите губят стопанско значение, защото са обявени за буржоазна култура. В началото на лятото събрах първата реколта от двора – поднесох ги с черен пипер и пармиджано. Когато имам повече от тях, ще правя кишове, супи или ще ги сервирам, обвити в прошуто, запечени на грил. На този нежен зеленчук му трябват минимални добавки и обработки.

Навсякъде в градината имам зелени подправки, защото те имат и декоративна стойност. Отглеждам няколко вида риган и мащерка, розмарин, див лук, салвия. С къщата наследихме и българската подправка калоферче, която използвам за гергьовското агнешко. Тя има много деликатен аромат между мента, джоджен и лимон.

Цяла зима пък ще хапваме песто, приготвено от босилека, който насадих тази година в огромни количества. Охлювите много харесват тази билка и досега водех неравна борба с тях. Този път имаше и за тях, и за мен.

Когато съм в града, приготвянето на вечерята е тегоба, въпреки че съм човек, който много обича да готви. Тук, на село, това е като игра. Източник на вдъхновение е да си откъснеш пресните зеленчуци и билки от градината. Обичам да готвя цветно – в едно ястие трябва да има цветен контраст. Сега имам лилав босилек и жълти чери доматчета, които от гастрономична гледна точка не блестят толкова като вкус, но дават страхотен акцент в салатата.

При обзавеждането събрахме много неща от домовете на роднини или приятели – неща, които те са искали да изхвърлят, а ние сме реставрирали и префасонирали. Харесвам също антиквариатите и битпазарите и вещите с история. Особена слабост имам към старото стъкло и металните стари чайници, лейки, подноси, канички.

Тези вещи са ми много по-ценни от това, което сега се продава и е с един месец живот. Съвременното консуматорство на еднократната употреба ми е много чуждо.

В къщата ни на село времето сякаш спира, телефонът ми няма покритие. Докато съм в София, съм под график и стрес – вечно гоня срокове и задачи, а тук, зад каменните дувари, ме очаква съвършено различен свят – красив и спокоен.“

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР