Не знам защо на някого изобщо му е хрумнало да сравнява „Маестра“ с „50 нюанса сиво“. „Нюансите“ приличат на немски романтичен филм от „Диема фемили“ със секс елементи, „Маестра“ е трилър с порно. В първата книга има покъртителна наивност, изчервяване и наистина досадното забелване на очи – и това са само част от аналогиите с юношеския вампирски роман „Здрач“. „Маестра“ е толкова покъртително циничен, че накрая буквално мразиш главната героиня. При нея бруталният секс е част от бездушието й, от нещата, които прави, просто защото може – заедно с убийствата. Тук няма нито един девствен, нито един положителен герой, нито помен от влюбване, от човещинка някаква.

Авторката на „Маестра“ Л. С. Хилтън е завършила Оксфорд, след това учи история на изкуството в Париж и Флоренция и това е влязло в сивито на героинята й – Джудит работи в една от най-известните аукционни къщи, и след като я изхвърлят оттам, иска да започне собствен бизнес с картини. Цинизмът в книгата не идва от секса, въпреки че Джудит няма проблем с безразборните връзки, с платения секс, с посещенията в суинг клубове, то е в отношението й към другите хора, на които причинява зло, просто защото може. Тя дори отказва с насмешка всякакво смекчаващо вината обяснение, отхвърляйки версията „наранена в детството и сега си отмъщава“. Може и да разбира от много неща, но е гадно зла.

„Маестра“ е добре, умело написан роман, не е лишен от чуство за хумор – Джудит например казва, че не разбира много от съвременно изкуство, но – първо, там няма кой знае колко за разбиране и второ, купувачите му също не разбират нищо от него. Има дори някакво експертно знание - от книгата може да се научат интересни неща за пазара на изкуството. Романът няма нищо от наивитета, включително езиковия, на „50 нюанса сиво“, но в него няма и милост към хората. Как да му простя?

Откъс от „Маестра“, ИК „Хермес“:

Тежки подгъви и остри токчета плющяха и потракваха по паркета. Крачехме по коридора към двойна врата в дъното, зад която се носеха приглушени разговори – мъжете вече ни очакваха. В стаята горяха свещи, между диваните имаше масички и ниски столове за хранене. Мъжете носеха луксозни пижами от плътен черен сатен, лъскавата материя контрастираше с колосаните им ризи. Тук-там на светлината от свещите проблясваха в златисто масивни копчета за ръкавели и елегантни часовници, а от гънките на копринени кърпички надничаха бродирани монограми. Всичко това би ми се сторило твърде пресилено и театрално, ако детайлите не бяха толкова перфектни, но аз се чувствах като хипнотизирана и усещах пулсът си бавен и дълбок. Някакъв мъж с пауново перо в маншета отведе Ивет; вдигнах поглед и видях друг мъж да се приближава към мен, със същата гардения като моята на ревера си.

— Значи така се случват нещата?

— Докато се храним, да. После можете да избирате. Bonsoir*.

—Bonsoir.

*Добър вечер (фр.) – Б. пр.

Беше висок и слаб, но тялото му изглеждаше по-младо от лицето – сурово изражение, бръчици, прошарена коса, пригладена назад над високо чело, и големи, с леко увиснали клепачи като на византийски светец. Отведе ме до един от диваните, изчака да се настаня и ми подаде, хладно и изискано, бяло вино в гладка кристална чаша. Чиста формалност, но хореографията ми хареса. Жулиен очевидно ценеше удоволствието от очакването. Почти голите сервитьорки се появиха отново и започнаха да поднасят чинийки с миниатюрни хапки омар, тънки резени патешки гърди в песто от мед и джинджифил, петифури с малини и ягоди. Жестове на внимание към храната – нищо, което да ни засити.

— Червените плодове придават великолепен вкус на женската слива – отбеляза моят събеседник.

— Така е.

Наоколо се носеха приглушени разговори, но хората предимно наблюдаваха и пиеха, погледите им следяха бързите движения на сервитьорките, които имаха тела на танцьорки, както забелязах – слаби, но със силно развита мускулатура, прасците им преливаха от тесните им ботуши. Допълнителна работа за момичета от кордебалета? Виждах смътно Ивет в другия край на залата, полегнала като змия на дивана; някой поднясяше към устните й смокиня с пълнеж от бадеми върху острите зъбци на сребърна вилица, а тъмната плът на бедрото й прозираше между гънките на червената коприна. Сервитьорките тържествено обикаляха из залата с щипци за гасене на свещи и приглушаваха осветлението сред мъгла с аромат на пчелен восък.Тогава усетих ръката на мъжа върху бедрото си, пръстите му се плъзгаха нагоре по кожата с кръгообразни движения, съвършено спокойно, без да бързат за никъде. Тялото ми реагира мигновено. Момичетата разнесоха по масите полирани подноси с презервативи, малки кристални шишенца с масло монои, и лубрикант в сребърни бонбониери. Някои от двойките се целуваха, доволни от партньорите си, други учтиво се надигаха от местата си и се отправяха към другия край на залата, за да открият набелязаната по-рано плячка. Робата на Ивет лежеше надиплена около разтворените й крака, между които мърдаше мъжка глава. Улових погледа й и тя се усмихна изискано, преди отново да отпусне глава назад между възглавничките в екстаз, като наркоман в хероинова еуфория.