В кадър голото мъжко тяло

15 февруари 2017

Станю Стаматов (1886-1963), Семейството на художника на нудистки плаж, 1921

Изложба на тема голото мъжко тяло се открива в Софийската градска художествена галерия на 21 февруари. Посетителите ще могат да видят 96 творби – живопис, рисунка и скулптура на 54 автори, някои от които са знакови имена в историята на българското изкуство, а други позабравени и напълно неизвестни за широката публика.

Темата за голото мъжко тяло в големия свят на изкуството не е нова. У нас обаче опити за представянето й както в пространството на музея/галерията, така и в теоретичен план отсъстват.

„Всяко голо тяло, колкото и абстрактно да е, трябва да събуди у зрителя някаква капчица еротично чувство, пък била тя и най-бледа сянка – и ако не стори това, то е лошо изкуство и лъжлив морал.“ – отбелязва в изследването си върху голото тяло в изкуството Кенет Кларк.

Какво дистанцира българския художник от тялото на мъжа? Защо с пренасянето на оголения мъж върху платното от твореца той се превръща просто в нееротичен обект, лишен от емоционалност? Откъде произтича този отказ от заниманието на художника с голото мъжко тяло? Как тези „употреби“ на голото мъжко тяло в изкуството на творците у нас се мислят от самите автори? А от наблюдателя?

Това са само една малка част от въпросите, които експозицията прави опит да постави. Отговорите едва ли могат да са еднозначни. Но това са отговори, без които голото мъжко тяло ще продължава да ни кара да отместваме престорено неловко поглед от него.

Изложбата „Голото мъжко тяло 1856 – 1944 г.“ ще продължи до 26 март.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР