„Мумията” и Том Круз се завръщат

Като си помисли човек, че над сценария на този филм са работили петима сценаристи! „Мумията” на режисьора Алекс Кърцман е в кината от днес.

Ирина Иванова 09 юни 2017

В Холивуд очевидно намират сюжетите с мумии, обладани от демонични сили, които се надигат от саркофазите си и избиват всички простосмъртни наоколо, направо за неустоими. В сайта imdb.com преброих 5 филма за мумии, преди да ми писне, но има и още - като се започне от черно-белия от 1932 г. с Борис Карлоф и се стигне до третата част на поредицата с Брендън Фрейзър – „Мумията: Гробницата на Императора Дракон” от 2008 г.

Днешният „Мумията” обаче е с Том Круз като още в началото ще споделя най-важния извод, който си направих от този филм, а именно – 55-годишният Том Круз изглежда по-добре от 54-годишния Брад Пит (няма само мъжете да ни сравняват, нали така?), обаче ако можехме да избираме, май все пак щяхме да изберем Брад. Или пък не? Всъщност той въобще не участва тук де.

Да поговорим за кино.

„Мумията” е истинско врящо и кипящо зрелище през първите си точно 40 минути, в които ни разказва най-напред историята на прокълнатата египетска принцеса Аманет (много изразителна в женската си чудовищност София Бутела), след което ни пренася в наши дни и ни запознава с американските военни от спецчастите Ник (Том Круз) и Крис (Джейк Джонсън, когото много харесах, макар че почти през целия филм беше нещо като зомби с едно бяло око, но по някакъв начин героят му беше забавен). Двамата са не просто военни, но и авантюристи по дух, които обичат да съчетават работата с удоволствието и докато изпълняват мисията си, не се колебаят и да си присвоят някой намерен ценен или безценен предмет. При една такава „акция” обаче двамата, заедно със зачислената им археоложка Джени (Анабел Уолис), попадат на откритие, което после им разказва играта. И нали знаете – започва здравият екшън с ефектите, който бързо и сигурно ти доскучава. Петимата сценаристи са направили няколко опита да създадат у сюжета съпротивителни сили, които да му помогнат да пребори еднообразието на дигиталните ефекти и виртуалната среда – вкарват Ръсел Кроу в ролята на един добър-лош чичко, показват един от главните герои в съвсем друга светлина и т.н., но безрезултатно. Втората част на филма е доста монотонна и с предизвестен край. Въпреки че харесвам самия финал, защото харесвам този образ – мъж на кон препуска през безкрайната пустиня към новото приключение, което го очаква отвъд хоризонта (и което вероятно ще видим след две години по същото време например). Има нещо архетипно в този финал.

„Мумията” е среден към добър екшън, прилично инфантилен, разбира се, но с доста зрелищна първа част. А там, където има качествено зрелище, всички са поканени.

Аз лично си тръгнах от филма с eдин въпрос - Том Круз със сциентология ли се поддържа, че изглежда толкова добре? Или с компютърни ефекти?

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР