Да държиш ръка или да оковеш душа

Хорхе Луис Борхес: Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време…

11 ноември 2017

Често животът обича да ни среща с неподходящите хора, към които да изпитаме любов. Дали истинска, дали не, дали привързаност или просто приятелска, винаги боли, когато някой напусне живота ти. Да се разделиш с любим човек никога не е приятно, но определено няма да те убие, макар и да те направи ужким по-силен. В тази максима никой не казва, че тази сила си има цена, а ценaта е безчувственост. Колкото повече даваш и се раздаваш, толкова по-трудно ще ти е с всеки следващ човек в живота ти да го обикнеш. Но да си егоист май е по-злощастната участ, защото всичко губи смисъл, когато няма с кого да споделиш. И вървейки по пътя си, носейки мъката си, човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. Все пак човек никога не знае колко силен е, докато единственият избор, който има, е да бъде такъв.

С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания. И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата. И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи!

След време разбираш, че да бъдеш с някого поради това, че ти предлага хубаво бъдеще, означава, че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само който може да те обича с недостатъците ти, без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш. След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някого само за да не се чувстваш самотен накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.

С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях, рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи, казани на прощаване, могат да наранят човек за цял живот. След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество, рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.

След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които довчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен, един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат. След време си даваш сметка, че всяко преживяване с всеки човек е неповторимо. След време разбираш, че когато избързваш нещата или ги насилваш да се случат, накрая те ще станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг! С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш – не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш, че обичаш, да казваш, че ти липсва, да казваш, че ти е нужен, да казваш, че искаш да бъдеш приятел на някого до гроб, е късно и вече няма смисъл! Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот.

В крайна сметка животът не се ръководи от волята или намеренията ни. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш – това са нещата, от които зависи животът ни. Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни, затова трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото и по-лошо би могло да бъде. А всички наши мечти може да се сбъднат – ако имаме куражa да ги преследваме. Именно това прави живота интересен – възможността да осъществиш мечтите си. Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време…

Хорхе Луис Борхес

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР