„Формата на водата”: Ексцентричният шедьовър на годината

Примитивен, но и свръхартистичен, грозен, но и виртуозен постмодерен спектакъл, който сто процента ще ви дойде в повече и точно това му е най-якото! „Формата на водата” (The Shape Of Water) на Гийермо дел Торо е с две ексклузивни прожекции през януари - на 16 и 18 януари от 19:00 ч. в кино "Люмиер Лидл".

Ирина Иванова 11 януари 2018

Едно от големите филмови събития на годината, „Формата на водата” на реж. Гийермо дел Торо („Лабиринтът на Пан”, „Пурпурният връх”) вече е носител на "Златен лъв" от фестивала във Венеция, на 2 Златни глобуса (от 7 номинации) и е номиниран за 12 Награди на критиката,12 награди BAFTA, при това в основните категории. На 23 януари пък ще видим как ще го отразят Оскар номинациите. Не че е кой знае колко важно, но „Формата на водата” е толкова холивудско-нехоливудски филм, че е интересно кое ще надделее. В този ред на мисли е интересен фактът, че един от другите „титани” на годината – „Три билборда извън града” на Мартин Макдона е преценен от българските разпространители „Александра филмс” като по-комерсиален и ще бъде разпространяван у нас с премиерна дата 23 февруари (отлична новина, защото още не съм го гледала), докато „Формата на водата” няма да има това щастие. И хората, които не са го гледали ще трябва да се задоволят с двете ексклузивни прожекции, упоменати по-горе, или да се справят както могат, а всички знаем как.

Опияняващ с рисковаността си експеримент на ръба на кича, могъщ поток от образи, безпощаден като вулканична лава, абсурдна сплав от романтика, мелодрама, трилър, че и хорър, популярна фантастика, библейски мотиви, литературни архетипи, готик елементи и какво ли още не, „Формата на водата” ври и кипи от препратки, асоциации, цитати и по-долу можете да видите изворите на вдъхновение за Дел Торо (според мен, не претендирам за изчерпателност). Сюжетът, който всъщност е микс от добре познати сюжети, е едновременно инфантилен и във висока степен условен, но филмите на Дел Торо винаги са преди всичко изпълнени със страст визуални, а не толкова сюжетни приключения. Действието се развива през 60-те години, а историята е за нямата Илайза (Сали Хоукинс, една от любимите актриси на големия британски режисьор Майк Лий), която е чистачка в секретно военно поделение и се влюбва в чудато водно създание, докарано от джунглите в нещо като аквариум с цел да бъдат проучени способностите му. Двамата са самотници, низвергнати и жадни за нежност, смешни и тъжни и невъзможни любовници, които намират подкрепа в лицето само на трима души – колежката и приятелка на Илайза, вечно мърморещата Зелда (Октавия Спенсър, зашеметяващо забавна), приятелят й художник Джайлс и добрият д-р Хофщетлър (Майкъл Щулбърг). Срещу тях обаче е жестокият шеф на поделението Ричард Стрикланд (Майкъл Шанън прави поредната брилянтна роля след „Хищници в мрака” на Том Форд), обсебен от манията си за власт. Но всичко това са просто думи. Истината е, че „Формата на водата” е колкото филм, толкова и живопис, и попарт творба, и комикс – с чувствената си, маниашка визия, с брилянтната си стилизация на средата и персонажите, с дълбоко познаване на историята на киното и на изобразителните изкуства въобще. Всичко това те оставя без дъх. Наистина.

И в същото време – убедена съм! – много хора ще изгледат този филм с ледено безразличие и дори с високомерие. Още по-добре! Това са новите, предизвикателните явления в изкуството – тези, които разкъсват иначе толкова инертната зрителска маса на парчета от луди фенове, тотални хейтъри, абсолютно шокирани и нищо неразбиращи.

В благодарствената си реч, след като прие Златния глобус за режисура, Гийермо дел Торо извика към организаторите, които пуснаха музикалния фон, за да му дадат знак, че е време да приключва, с думите: „Чакайте малко! Аз чаках 25 години.”

Е, чакането си струваше, мистър Дел Торо! Какъв филм само!

Припомням: две ексклузивни прожекции през януари - на 16 и 18 януари от 19:00 ч. в кино "Люмиер Лидл".

 

„Формата на водата“: Вдъхновенията

„Невероятната съдба на Амели Пулен“ (2001) на Жан-Пиер Жьоне (и въобще стилът „Жьоне“). Приликите са огромни – чудноватият, леко приказен свят на героинята, опоетизирането на средата, музиката и т.н. Пуснете си трейлъра на филма в ютюб и ще се уверите сами.

 

„Ла Ла Ленд“ (2016) на Деймиън Шазел. Миналогодишният филмов хит се „носи във въздуха“ като парфюм, като аромат – романтичната, невъзможна любов, двамата влюбени, които танцуват в мечтите си, музиката е основен герой и там, и тук.

Артистът“ (2011) на Мишел Азанависюс. Определено смятам този филм за предвестник на „Ла Ла Ленд“, макар че Шазел май никъде не си призна. Връзката между „Артистът“ и филма на Дел Торо е по линия на мотивите със света на киното и шоубизнеса, респективно този на илюзиите и мечтите, както и отново на старомодно романтичната (а във „Формата на водата“ и фантастична) двойка в центъра на сюжета.

Приказките „Красавицата и Звяра“ и „Пепеляшка“ присъстват толкова ярко във „Формата на водата“ като сюжетни мотиви, че дори няма нужда от допълнителни обяснения. Само дето Илайза не е точно красавица, но пък е с красива душа. И ако в края на филма приемаме, че става принцеса, то тя определено е принцеса в един друг свят.

 

 

 

 

 

 

„Моби Дик“ Ричард Стрикланд, Лошият във филма (великолепна роля прави Майкъл Шанън, също номиниран за Златен глобус), е очевидно вдъхновен от прочутия капитан Ахав от романа на Херман Мелвил „Моби Дик“ – онзи стар морски дявол капитан, обсебен на живот и смърт от желанието си да отмъсти на Белия кит за загубения си крак.

 

 

 

 

„Човекът амфибия“ Също доста директна препратка, направена вече от критиката. Романът на Александър Беляев от 1928 г. и едноименният филм по него разказват за учен, който имплантира хриле на умиращо момче, момчето после се влюбва и т.н.

Уилям Блейквлиянието на този художник и поет романтик („Песни за невинността“) от ХVІІІ век върху съвременната попкултура е огромно, а в случая съществото от прословутата му миниатюра „Призракът на бълхите“ доста напомня Водния дух от филма на Дел Торо, но и като цяло атмосферата на творбите му.

 

 

 

 

 

„Аватар“ (2009) Водното създание във „Формата на водата“ изключително напомня създанията от филма на Джеймс Камерън – хуманоиди с изключителни способности, светещи жълти очи, синкава кожа и т.н.

Японският комиксов стил „аниме“ – препратката е чисто визуална, особено в сцените с водното създание, но и в цветовата гама. Дори един от плакатите на филма е издържан в този стил - можете да го видите в галерията ни.

* На 19.01. текстът е коригиран заради погрешно изписаното име на режисьора на филма "Артистът" като вместо "Мишел Хазнавичус" е нанесено Мишел Азанависюс.

 

 

 

1 КОМЕНТАР
1
Калина
12 януари 2018, 10:41

Не прочетох статията, макар че харесвам авторката, защото ми се е случвало да разкрива сюжета на филми, които не съм гледала. Ще съм благодарна ако г-жа Иванова се съобрази с необходимостта да не разказва цялата история в ревютата си. Все пак бих искала да се запозная с нейното мнение за филма, което определено ценя, а ето че не мога.

ТВОЯТ КОМЕНТАР