Неща, от които сърцето силно се разтуптява

Сърцето трепва от потропването на дъжда, бленува при полъха на вятъра нощем, когато чакаш да дойде любимият... „Записки под възглавката“ е книга, която с изяществото и тихата си красота се превръща в емблема на японската литература

22 януари 2018

кадър от филма „Записки под възглавката“ на Питър Грийнауей

 

Да храниш врабче.
Да минеш покрай лудуващо малко дете.
Да запалиш в стаята уханни благовония и да полегнеш сама край огнището.
Да се огледаш в леко потъмняло старо и изящно огледало.
Да спре пред дома ти колесницата на изтьнчен благородник, който да изпрати слугите да попитат нещо.
Да си измиеш косите, да се гримираш и да облечеш дрехи, напоени с прекрасни благоухания. На сърцето ти става хубаво дори да не очакваш среща с възлюбения.
Сърцето трепва от потропването на дъжда, бленува при полъха на вятъра нощем, когато чакаш да дойде любимият.

Сей Шонагон

Никой не знае как е изглеждала Сей Шонагон. Все пак тя е живяла преди 1000 години. Родена е около 966 г. Предполага се, че истинското й име е Кийовара Нагико, защото Сей Шонагон в приблизителен превод означава „младши придворен съветник от рода Кийовара“. През 993 г. постъпва в свитата на императрица Садако и тази част от живота й я вдъхновява за „Записки под възглавката“ – книга, която с изяществото и тихата си красота се превръща в емблема на японската литература.

„Съчиних тези записки за себе си, скрита в тишината на своя дом. Писах за всичко, което съм видяла, за всичко, което е накарало сърцето ми да трепне. Не се опитах да скрия нищо и откровено излях в тях и мислите, и душата си. Разбирах, че някой може да се обиди, и затова най-старателно криех записките си. Но, за съжаление, не успях да ги опазя. Без да искам, тръгнаха от ръка на ръка“ – обяснява самата Сей Шонагон.

„Записките“ със сигурност са се озовавали под хиляди и хиляди възглавки през вековете, под тази на Питър Грийнауей също, защото го вдъхновяват за едноименния филм с участието на Юън Макгрегър и Вивиан Ву от 1996 г.

Изданието на „Апостроф“ е в превод от старояпонски на Цветана Кръстева, чийто предговор е забележително описание на далечните времена, в които една изящна японка се е опитала да нарисува своя свят с туш върху снежнобяла хартия, а написаното продължава да грее във всички цветове на емоциите и до днес.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР