Къщата на Силва Зурлева

Мариана Антонова 02 март 2007

Силва Зурлева с дъщеря си Мила

Снимка: Светослав Караджов

Събота, 9.30 ч., чукам на портата на ковачевската къща на шефката на Нова телевизия Силва Зурлева. Стопанката ми отваря с все още премрежени от съня очи и с чаша горещо кафе в ръце. Няма грим, косата й е небрежно разрошена, над бебешки розова пижама е облякла стар пуловер. Без да се притеснява, ме води до съседен двор, за да видим "какво правят кокошките". Жената, която за 6 години изгради с желязна ръка най-успешната национална телевизия у нас, която, облечена по каталог, връчва огромните бонове на победителите в Биг Брадър и Стар Академи, тук, в Родопите, сред невероятните стари къщи и тесни калдъръмени улички като че ли е свалила 10 години от раменете си. Когато през 1999 г. се запознала със собственика на Нова телевизия, той й казал по повод новия й пост: "Не ти липсва нищо друго, освен да бъдеш кучка - тогава за първи път чула този израз. - Трябва да го постигнеш, защото с твоя мек характер и емоционалност нещата просто няма да станат." И тя се мъчила да го постигне. "Понякога минавам покрай някое огледало в офиса и като че ли виждам друг човек. Защото не ми е в природата да гледам така студено пресметливо и хладнокръвно."

Студената и „пресметлива кучка" е останала в София. В спокойствието на Ковачевица Силва е, каквато е - топла, чувствителна и сърдечна.

Седмицата, в която се срещаме, за нея е натоварена освен с традиционните служебни и със силни лични емоции. В понеделник е бил абитуриентският бал на дъщеря й Мила, след около два часа й предстои в ковачевската църква да стане кръстница на бебето Естел. Един затворен кръг, в който времето и мястото са без значение.
Първо ми показва снимки от градското тържество на Мила. И ми разказва, че по традиция го е организирала тя, защото "съм най-големият организатор в семейството". Поканила около 80 близки приятели, станала голяма веселба. "Смятам, че парите са, за да се харчат. Няма нищо по-хубаво от това човек да изпие по едно вино с приятели, колкото и да струва." После ме пренася на местна почва и ми показва какво е купила за кръщенето на Естел - кукленска рокличка, хавлийка, бельо, декоративна свещ и т.н. Върхът на висшия пилотаж в организацията било купуването на кръстчето за бебето. "Искахме да е много красиво, с изчистена форма, 18 карата, да има диаманти, но тук не намерих такова. Трябваше да уредя за един ден приятели да ми го изпратят от Солун." Срещата станала на пътя за Благоевград, когато пътували в петък вечерта към Ковачевица. Типичен пример за лудата динамика, в която протичат дните на Силва Зурлева, за това, че за нея няма бариери, че работата и личният й живот са преплетени в омагьосан възел, в който към всичко се отнася с еднакъв плам и отговорност.

Очаквам, че в Ковачевица, далеч от града, където всичко е "под строй и в страхотен график", тя ще отпуска максимално и ще зарежда батериите за следващата работна седмица. Но, седнала на разкошния чардак, или потон, както му казват тук, сред тишина, нарушавана само от жуженето на пчелите и чуруликането на лястовиците, първата дама на Нова телевизия изпитва необяснима тъга. "Може би, защото не съм свикнала със самотата - работя с млади хора и това ме зарежда с друга енергия. А Ковачевица е особено място. Времето сякаш е спряло. Животът ми преминава като на лента." Точно след няколко часа обаче от тъжното настроение няма и помен. На кръщенето Силва е като извадена от кутийка - с пола от последната колекция на Валентино, блуза на Дона Каран и обувки на Салваторе Ферагамо. След това с обувки в ръка и удобни мокасини бодро крачи по тесните каменни улички към кръчмата "При братята", отново слага елегантните обувки и празнува до късно сред песни, музика и танци. Забравила е за стреса, който често сковава раменете и гърба й, както и за приспивателните - единствен лек срещу безсънните нощи. Плътно до нея е съпругът й Минко. Човекът, с когото са заедно вече 22 години. Изключително спокоен, с уравновесен характер, не само едър на вид, но и с голяма душа. "Ако не беше, какъвто е, сигурно отдавна щяхме да сме се разделили." Не винаги животът им е вървял гладко, даже не са се женили с изключителна любов. "Не че не ми е идвало да зарежа всичко, не че не съм си казвала, че трябва да имам възможността да изживея нещо друго или по друг начин, но винаги съм се връщала. Защото му вярвам и никога не съм имала съмнение, че всичко вкъщи е свършено, както трябва."

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР