Малката Петя - голямата Преслава

Сценарий за разкриване на причините да е най-продаваният продукт на Пайнер.

Ваня Шекерова 21 December 2010

действащи лица:
Преслава
с рождено име Петя Колева
Милко Калайджиев
от Свиленград, откривател на „качествена стока“ за компанията Пайнер
Галена
с рождено име Галина Вичева, изпълнителка на Пайнер, приятелка на Преслава
Митко Димитров
от Димитровград, по-известен като Митко Пайнера
Янка Тончева
от Добрич, майка на Петя
Кирил Чалъков
гримьор на звездите, включително на Лили Иванова
Петя
фризьорка от София, която обича да пее на караоке


действие първо

Преслава влиза в офиса на EVA няколко месеца след като сме заявили пред пиарката на Пайнер Гери Петкова желание за среща с нея. Преди това закъснява с около час от определеното време – сигурно така се полага на звезда от нейната категория, няколко пъти трябва да обяснявам на шофьора й как да стигне, защото той е от Пловдив, както и тя самата живее там.
Изглежда много по-дребничка отколкото в клиповете си, по-обикновена и уморена, иска силно кафе, довечера пак е на участие.

Преслава с тих, леко дрезгав глас: „Не мога да говоря за това дали съм №1, но всичко, което съм постигнала, е резултат на характера ми, на възпитанието и късмета. Попаднала съм в точното време на точното място с точните хора...“
Кръстосва крака – тънки и стройни, обути в ботуши над коленете, и пали цигара. Погледа привлича импозантният й бюст, макар че не е разголен, а покрит с някакво жабо на сиво-бяла блузка. Единствена тя от фолкпевиците си е правила в Германия операция не за увеличаване, а за намаляване и повдигане на гърдите, след като отслабнала. Поддържа тегло от около 50 кг при ръст от 162 см. Постига го с ограничения в яденето и поне малко движение всеки ден, не спортува. 
Преслава: „Не ми стои добре да кажа рискувах, жертвах нещо заради професията. Обичам музиката, страхотно ми въздейства и не само се изхранвам с нея, а и се забавлявам. Понякога се замислям дали не съм изпуснала нещо от личния си живот. Може би до момента можех да имам семейство, поне едно дете, но ако съм го искала, вероятно съм щяла да го направя.
Не му е било времето, не е станало...“
глас зад кадър, тържествено: за 7 години в компанията Пайнер Преслава четири пъти е номинирана и обявявана за „Певица на годината“, записва и издава 5 албума, всяка година произвежда поне по един хит. (Звучи песента “Лъжа е”, която определено е рок парче.)
Преслава: „В повечето от песните ми има по нещо преживяно. Не е задължително да е станало по начин, по който е описано в текста, но има нотка истина във всяка моя песен. (Върху гласа на Преслава се наслагва “Пази се от приятелки”.) Големи драми са ми песните, развивани са като такива. Имаше един период, в който каквото изпеех, ми се случваше в рамките на шест месеца след това. Започнах да се страхувам, че песните ми са пророчества, които се сбъдват. Затова, когато записвах баладата „Заклинам те“, се молех да не причиня никому това, за което пея. Може да е смешно, ама пях със „заключени“ ръце и крака в студиото.“

действие второ

малък фризьорски салон, където авторката на настоящия сценарий отива за боя и подстригване. Сядайки на стола, въздъхва тежко и обяснява, че има непосилната задача да разбере защо Преслава е №1 в попфолка. Фризьорката й Петя, която прекарва свободните си вечери, пеейки в заведения с караоке, пита: „Как защо? Ти можеш ли да запееш песен на Глория? Или на Камелия, или на Андреа, да речем? А, да, забравих, че не можеш, такава музика не слушаш. Обаче сега ще ти се наложи!“ Запява: „Целувай устните ми, кожата ми, всичко...“ После: „Има ли в менюто ви водка с утеха“, „Да те поздравя ли“... Пее, като в същото време нанася боята, а в огледалото се отразява увисналото чене на клиентката, явно получила прозрение или поне отговор на въпроса си.
Реминисценция: кадри от The Cotton Club в Студентски град с участието на Преслава, като акцентът е върху лицата и реакцията на младата публика, определяна като бъдещето на България.

действие трето

Свиленград, спокойно кафене в центъра, където с акуратно сресан мустак седи Милко Калайджиев. Изглежда свеж и с готовност започва: „Работех с музиканти от Добрич, които не спираха да ми говорят за малката Петя. Викам „Дайте я“, ама тя в девети клас, не може, трябва да завърши училище. И чак когато една от моите три певици реши да замине за Дубай, ми я доведоха – беше май месец, предстоеше й абитуриентски бал. Трябваше да научи гръцки песни, за да започне веднага с нас. Е, няма такова учене! Певиците, с които съм работил, все си четяха текстовете, докато пеят. А това момиче не спеше, докато не си научи текста. По-точно лягаше си със слушалките, ще се удуши с кабелите, но ще пее, без да гледа лист! Много амбициозна е, освен че има страхотен глас. Това ме накара да я задържа, записахме заедно няколко дуета. И дори когато трябваше да иде в Добрич за бала си, бузукарят я закара и я изчака, за да я върне. Много се харесваше на публиката и тук, и в Гърция, и в Турция, където я водех. Позволих си да кажа дори на колежките й, с които започнаха заедно, че много скоро това момиче ще ги мачка. Както и да я заведа в Пайнер.
При Митко Димитров аз карам качествена стока – не мога да му представя някой, дето не може да пее. Обаче у Преслава има и още нещо – ангажиращ, сладък глас и артистизъм. Тя каквато и песен да хване, я представя страхотно, друга да беше изпяла „Дишай“, едва ли щеше да я превърне в хит. Преслава е гаранция, че ще стане шоу и купон. Момичето има и вроден усет на ловец – много бързо се ориентира кое ще върви за определена компания, на коя песен ще реагира най-добре публиката. И тъй като тази публика слуша и с очите, много важно е как една певица изглежда – Преслава още докато беше само малката Петя, показа, че има харизма, излъчване, което размазва публиката. Затова мисля, че стана изведнъж звезда, не е мъждукала като малка звездичка. И е много умна и пресметлива – дава си сметка, че без империята Пайнер зад гърба си няма да е това, което е.“
Милко отива до колата си и донася плик със снимки, на които са той и Преслава в първите години от съвместната им работа: „Виж колко е мила. Беше по-пълничка, но отслабна. Страшен инат е – по време на една предизборна кампания в Чорлу, където бяхме ангажирани, яде само портокали. Хората питаха от какво живее това момиче и как не се изкушава от изобилието, знаеш как е в Турция.“

действие четвърто
Домът на Галена, нов блок зад The Mall, до който се стига трудно заради липса на път. Обед е, но завесите в хола не са вдигнати. Галена е още по пижама, без всякакъв грим. Седи с подвити крака на дивана и разказва: „Видях я за първи път в Приморско – Милко ме взе от квартирата ми да ме запознае с една – по думите му - уникална певица. Много малка и скромна ми се видя – беше с червена коса и очилца с диоптър, нямаше никакъв грим, може би само спирала. Не зная дали беше срамежлива, но мълчеше и сякаш имаше бариера пред себе си. Като я чух как пее обаче, наистина се влюбих. После се сближихме. Близо две години сме живели и работили заедно, делили сме всичко, сменяли сме дрехи, давали сме си пари една на друга, пораснахме... В един и същ ден, без да знаем, сме подписали договорите си с Пайнер, което ни превърна в конкурентки, но приятелството ни си остана. Въпреки че сме имали и обиждания, и много опити да ни скарат, ако някога съм казвала на жена „Обичам те“, то това е било много пъти на Петя. Когато за известно време нямах свои проекти, живеех с нейните песни и клипове. Тя е работлива и много отдадена на това, което прави, аз избрах да съчетавам музиката със семейство и дете. Но винаги когато имам нужда от подкрепа, съвет, идея или просто от рамо, на което да се опра за малко, насреща е Петя. Тя направи нещо много ценно за мен – когато бях бременна, а тя стана певица на годината за втори път, каза от сцената, че дори й е обидно, че аз не съм номинирана за хита ми „Диагноза“ и че също заслужавам да държа статуетката в ръцете си. Беше един от най-емоционалните моменти, които сме преживели заедно, сигурно никога няма да мога да й върна жеста...“

действие пето
хотел „Акорд” в София, където Преслава е отседнала след снощното си участие. Отивам да я взема за снимките на корицата. Часът е 3,15 следобед, тя е станала и е изпила кафето си. Предния ден е записвала в благотворителния сезон на „Стани богат“ с Галена,  но не иска да каже до колко лева са стигнали, договорът с продуцентите не й позволява да изнася предварителна информация.
Пак не изглежда особено жизнена - легнала си е към 4,30 сутринта, но както обикновено, адреналинът я държал будна още поне два часа. (Зад кадър звучи песента “Уморих се”.) В колата й – импозантно БМВ седмица (на лизинг), пътува и фризьорката й от Пловдив, само на нея Преслава разрешава да пипа косата й. По-късно става ясно, че козметичката, на която е поверила грижите за лицето си, е в Стара Загора.

действие шесто
сцена първа
студиото, в което ще снимаме Преслава. Започваме с косата, защото фризьорката е така и така налична. С удивителна и неприсъща точност влиза гримьорът Кирил Чалъков, когото самата певица си поиска за снимките: „Абе какво стана снощи, аз бях забравил, че сте дали телефона ми за жокер в „Стани богат“. И изведнъж към 10,30 говоря на мобилния и ми звъни домашният. И хоп: „В ефир сте, аз съм Ники Кънчев!“ Аз първо не чух въпроса както трябва, после прецених, че не е за мен, и реших да се измъкна с хумор: „Нещо за Моцарт да ме бяхте питали, да ви кажа...“ А то някакъв спортист, пък древен, пък кой бил най-скъпият спорт по онова време, май ви обърках... и не можахте да спечелите 15 хиляди.“
Преслава мълчи с наведена глава, защото фризьорката й сплита косата отзад.
Пак Кирил Чалъков, докато разтваря сета си за гримиране и си подрежда продуктите: „Ако някоя поп певица, да не цитирам имена, я опнат на такъв режим като Преслава – по 25 участия на месец, няма да е жива! И така е вече 7 години, аз от толкова я познавам и гримирам. Като я чух за първи път, пееше някаква сръбска ли беше, македонска ли песен, не помня, аз не слушам такава музика, но изведнъж ми светва, че тука има нещо (щрака с пръсти). Момичето изпя песента така, че ми хареса, представяш ли си!“

сцена втора
Преслава седи пред голяма ярко светеща лампа в студиото, Кирил Чалъков работи върху лицето и деколтето й, а тя нагъва солети с настървение. Все още е далеч от образа на фатална съблазнителка, с който шества на сцената.

Преслава с глас, по-висок поне с една октава от обичайния мъркащ тембър: „Крадла на мъже съм била! Защото не цитирам някого, че е с мен, започнаха слухове, коментари, приписват ми мъже на колежки. Откакто съм сама и не говоря за чаршафите си, с кого ли не ме събраха. Ако съм се спънала, съм тъжна заради Коко Динев, ако се усмихвам, то е, защото той ми бил обърнал внимание, ако имам апартамент, той ми го бил купил! Защо не питате него всички тези работи, които искате аз да ви обяснявам!“

действие седмо
Добрич, центърът, слънцето се процежда между оголелите клони на чинарите, но огрява достатъчно дървените пейки на пицарията, за да се седи навън. Тук се срещаме с майката на Преслава Янка Тончева. Тя е недоверчива към любопитството на журналистите към дъщеря й, по принцип отказва интервюта, както и да я снимат. Видимо Преслава не прилича на майка си, която е друг типаж – заоблена, мека, с много бяла кожа и добри тъмни очи.  
Янка, леко настръхнала, със сплетени пръсти на ръцете: „Петя себе си товари, за да не нарани никого, а нея никой не я щади, нито пък нас, близките й. Съвсем скоро щяхме да умрем от притеснение с баща й, докато, пътувайки, чухме по Дарик радио, че е катастрофирала. Звъним й на нея, и на шофьора й, никой не вдига. Докато разберем, че не е тя, а Анелия, какво изживяхме...”
Отпива от кафето си и вече малко по-доверчиво: „Мен родителите ми не ме пуснаха да стана певица, по-късно и мъжът ми не беше съгласен да пътувам с ансамбъла. Сигурно заради това поощрих и двете си дъщери да пеят. Петя имаше по-слаб глас от сестра си Ивелина, но пееше толкова точно и вярно, че още във втори клас я взеха в центъра за работа с деца, за да я готвят. После се включи и кака й, тя взе вместо нас да я води и да я прибира. Когато на 15 години започна да пее в заведение – макар да беше близо до нас, един ресторант „Добруджански край“, съм седяла на терасата да я чакам и съм задължавала музикантите да ми я водят до входа.
Като завърши „Климент Охридски“ (добричкото средно училище за талантливи деца), беше готова да замине в Германия като гувернантка в семейство с две деца. Всичко беше подготвено, когато Милко Калайджиев я дръпна да пее с него. Още като тийнейджърка ме попита веднъж кога може да бъде напълно, ама напълно независима от нас, родителите й. Отвърнах, че когато започне да се издържа сама и да не разчита на семейството си. Много бързо го постигна, още на 15 години изкарваше парите си сама. А сега, сега много работи. Знам, че по Нова година актуалните певици имат и по две участия на ден.
За последен път се виждахме началото на октомври – имаше участие във Варна и си дойде оттам. На другия ден отлетя за Лондон, а на връщане кацна в Бургас. Там я чакахме с баща й, защото трябваше да я вземем в Добрич, беше обещала да пее на сватба.

Наскоро мъжът ми беше в Пловдив при нея, трябваше да й помогне нещо, оправи й вратата на гаража. Петя много харесва баща си, не го крие и винаги се е старала да му подражава. Още от съвсем малка му помагаше да оправя колата, въобще не се заиграваше с кукли. Тя и външно, и по характер прилича на татко си – от мен почти нищо не е взела освен може би гласа. Сдържана е, но тарикат, хитруша, знае как да ми влезе под кожата и с памук ми вади душата. Много добре си преценява нещата и съвети слуша, но не приема. Сама си взема решенията. Пита ме и за песни понякога, казва: „Аз знам какво правя, но ти ми кажи мнението си.“ В началото, като сключи договора с Пайнер, беше несигурна, страхуваше се, че никой няма да й даде песен, никой няма да иска да работи с нея при наличието на толкова много доказани певици. После стъпи уверено на краката си, подбра си екип, дръпна нагоре. 
Искаше да строи къща, ние винаги сме живели в апартамент и сме спестявали, за да си построим една вила, която сега така си стои празна и не можем да я продадем. Съжалявайки за това, че сме лишавали децата си от много неща заради тази вила, й казах на Петя да си купува готово и да си живее живота. Радвам се, че си има жилище, преди все по квартири живееше, първо с Галена, после сама.
Янка носи четири снимки на малката си дъщеря, на едната е с гъдулка, с която започнала в музикалното училище, докато й се развие гласът на народна певица.
Янка: „Тя сега ме слуша повече. Преди криеха двете със сестра й, не споделяха много-много. Имаха страх от мен, защото виках, карах се, баща им по-често отсъстваше, такава е професията му. Веднъж даже, като се беше прибрал, се разсърди, че пак мен ме питаха за нещо важно. Трябваше да му напомня, че като тръгваше на път, винаги казваше: „И да слушате майка си.“ Дано да ме послуша, като й говоря, че има-няма брак и мъж до себе си, трябва да не остава сама. Поне едно дете да роди. Аз ще й помагам, както сега гледам на сестра й детето. За мъж – не зная кой би бил съгласен да се прибира сутрин жена му, вмирисана на цигари и алкохол... Но това е пътят й.

Два месеца седях при нея в Пловдив. Всяка сутрин се прибираше независимо къде й беше участието. Точно тогава написаха, че е ходила с Коко в Гърция. А тя си е вкъщи, спи – на кого да вярвам, на приказки или на очите си?“     

действие осмо
тук няма действие, а блиц интервю по мейла с президента на Пайнер Митко Димитров. 

Защо Преслава е толкова успешна?
Защото е съчетала всички предпоставки за успех: глас, визия, харизма, горещ темперамент и в същото време е балансирана и отговорна. Тя е изпълнител от “звездна” величина, който досега не е изгубил почвата под краката си. Пожелавал съм й по празниците наред с другите хубави неща да бъде все така земна, за да успяваме и занапред. Констатирам със задоволство, че дотук тя перфектно е изпълнила заръката ми. В същото време тя е изпълнител, от когото и аз съм научил някои неща. Вече беше ясно, че успяваме с нея, и една вечер след страхотното й участие на “Приказките” я попитах защо продължава да пее, след като участието й отдавна е приключило. А тя ме погледна учудено и ми отговори: “Шефе, аз пея, за да се напея!” Тогава си казах - ето една от формулите за успеха. Каквото правиш с удоволствие - то ще ти спори! Преслава е изключително тактична и колегиална. Случвало се е да се застъпва за своя колежка пред мен. Много пъти в началото, когато е била канена на интервюта, съм се притеснявал да не се обърка, но досега такъв случай е нямало. Винаги е отговаряла точно, адекватно и тактично дори и на подвеждащите въпроси. Преслава е една от емблемите на Пайнер и много се гордеем с нея.

Какво я отличава от другите?
Комплексното съчетаване на много силни черти. Тя прекрасно изля глас в песните “Не съм ангел”, “Водка с утеха”, “Дяволско желание”, “Лъжа е”, “И когато съмне”, като здраво ги бетонира в алеята на славата с щемпела за хитове на Пайнер. Тя е изпълнителят с най-много отличия и статуетки на Годишните музикални награди на телевизия “Планета”: 4 поредни години е била „Певица на годината”, 3 години е имала награда за песен на годината, 2 пъти е печелила и награда за албум. Преслава притежава и Gold edition. Тя е една от най-популярните наши изпълнителки и в чужбина: в цяла Европа, чак в Австралия и къде ли още не.

Какви са вашите изисквания към певиците – важна ли е външността им и не е ли понякога по-важна от певческия им талант?
За всеки изпълнител нещата трябва да се разглеждат конкретно. Гласът е важен, но без всичко останало е трудно. Обратното също е вярно. Всичко е важно, но на първо място е гласът.

От живите участия или от албумите на изпълнителите печели повече компанията Пайнер?

Отдавна албумите не са цел за компанията. Интернет даде много на всички, но от нас, хората от музикалната индустрия, взе много. Целта ни е да изградим имиджа на един изпълнител и той да бъде желан за участия.

Били ли сте някога готов да се обзаложите, че от малко храстче ще излезе голям заек, и колко пъти прогнозата ви се е оказвала вярна?
Този “хазарт” го играем, откакто съществува компанията, но за да е успешна дейността ни досега, значи в повече от 50% прогнозата ни се е оказвала вярна.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР