Спомена, че си наполовина индиец. Къде е твоят дом?

Домът ми определено е Кения, защото съм роден тук. Баща ми е индиец, дядо ми през 1880 г. дошъл от Индия в Кения съвсем малък. Бил  и сирак. Тук изградил живота си – бил беден, но надграждал и надграждал, оженил се и създал семейство. Така че съм трето поколение кениец от бащина страна. Майка ми е британка, семейството й дошло в Уганда през 50-те години, когато била много млада. Баща й бил мисионер и основавал училища.

Как започна да готвиш?

В семейството ми храната е истинска страст. Вечерята е голямо събитие. Винаги сме готвили: баща ми е невероятен готвач, майка ми също; приятелите ми идваха вкъщи, понеже храната ни винаги беше добра... Започнах да готвя някъде на 3- или 4-годишна възраст. Правех бисквити и всякакви други неща.

После в университета учих туризъм и мениджмънт и реших, че искам да бъда професионален готвач. Работих в кухни по цял свят: в Лондон, в Европа, Австралия, Южна Африка, Ирландия... учех различни стилове. Пътувах много с раница на гръб, ходех по пазарите и гледах как хората използват продуктите.

Има ли вероятност някой от африканските продукти да се превърне в световен тренд както стана с джинджифила, азиатската лимонена трева и мексиканския боб тонка?

Виж... заради нарастващата световна популация ще трябва да започнем да се храним по-креативно. В Уганда например се въдят огромни количества от един вид скакалец – има тонове от него и е супер вкусен. Странно е, знам, но мисля, че може да стане популярна храна.

Ако питаш за по-конвенционални неща – според мен много хора не осъзнават, че ако влезеш в британски супермаркет от големите: Tesco, Marks&Spencer – мнозинството от зелените зеленчуци, бобът, морковите и т.н. са от Кения. Морските ни продукти – скаридите, раците, рибите, също се изнасят по цял свят.

В твоето предаване обикаляш Уганда, Етиопия, Южна Африка, Мозамбик и Замбия. Какви открития направи там?

В Мозамбик очаквахме страхотна морска храна, но не и да имат такива гигантски охлюви, по-големи от палеца на ръката ми. Те са наистина вкусни. В Замбия открихме диви гъби – сред най-качествените, които съм срещал някога. Набрахме 14 различни вида, а имаше и още.

Какво научи за природата и хората в тези страни?

Едно от посланията на предаването е, че се опитваме да ги покажем в позитивна светлина. Често тази част на света се свързва от медиите само с бедност, корупция или геноцид... Тук хората нямат голям финансов ресурс, но са много изобретателни и се справят.

Можеш ли да ни кажеш някоя африканска поговорка за храна.

Сещам се за една на суахили, не е точно за храна, а е „генерална“, за живота: „Харака харака хаина барака“. Значи, че да бързаш не е хубаво, замисли се преди това.

Какво обичаш да ядеш?

Моите топ 3 любими кухни са мексиканска, индийска, тайландска и италианска – станаха 4, но за мен са фантастични. Ако трябваше да избирам какво да ям преди екзекуция, бих избрал ястието с леща, което майка ми приготвя. Индийско е. Варена леща с кокали от крак на коза, които имат много костен мозък. Яде се с индийски хляб, обожавам го.

След като гледах предаването ти за Южна Африка, обиколих цяла София, търсейки ликьора Amarula, за който ти говореше. Много ми хареса. Какви други питиета би препоръчал?

Мисля, че Amarula е най-добрият алкохол от Африка (сравняват го като вкус с бейлис – б. а.). Уникален е, защото плодът марула, от който се прави, е уникален. Много от напитките, които се произвеждат тук, не се изнасят. В Уганда правят много силен джин от царевица, наречен „уараги“. Не е приятно питие, трябва да се смеси с кола или нещо подобно – целта му е да те напие.

Интервюто е осъществено с помощта на 24 Kitchen