Чиракът на Маноло Бланик
„Не може да влизаш и излизаш в живота на хората все едно влизаш и излизаш в някоя роля“ - оставила му бележка Ребека на брачното легло и прекарала три дни в дома на родителите си, без да иска нито да чува за Даниел, нито да го вижда. Инге Морат обожавала зет си и просто казала на Ребека: „Или вдигни глава и се научи да бъдеш жена на Даниел Дей Люис, или се развеждайте още сега. Трябва да решиш. Но какъв проблем имаш ти, Ребека?! За разлика от мен ти си истинска красавица! Хайде, не бъди истеричка!“

Ребека Милър твърди, че след този разговор с майка си тя никога повече не е мислила по казуса „Изабел Аджани“ и никога двамата с Даниел не са го обсъждали. Задраскала миналото на мъжа си и решила да започнат отначало. Върнала се при Даниел и му казала, че е време най-после да направят „Балада за Джак и Роуз“. Двамата заминали във Флоренция, където тя направила последната редакция на сценария, забременяла с първия им син, а Дей Люис си намерил хоби. Ребека определено имала пръст в това.

За разлика от повечето мъже, които купували на жените си бижута, Даниел обожавал да купува обувки на Ребека. Бил в състояние да стои с часове в магазина до нея и да сваля и поставя различни чифтове на краката й. Казвал й, че има най-страхотните крака, които някога бил виждал. И тъй като Ребека знаела какви крака бил виждал той през бурния си живот, оценявала високо този комплимент. Във Флоренция двамата редовно се отбивали в бутика на Маноло Бланик и за времето, което прекарали там, изкупили почти всички налични модели. Актьорът разбрал, че във Флоренция има и ателие на марката, посетил го и останал омагьосан.

Така че първите си уроци по обущарство Даниел Дей Люис взема именно в малкото ателие на Маноло Бланик във Флоренция. Измислянето на модел, подготовката на плата или кожата, самото шиене буквално пленяват актьора и когато ваканцията приключва, той си оборудва ателие, в което прекарва всеки ден поне по няколко часа. Прави си и дърводелска работилница. Казва на Ребека: „Никога не съм се чувствал толкова щастлив! Ти наистина си вещица!“

Двамата правят заедно „Балада за Джак и Роуз“. Ребека е режисьор и сценарист, той изпълнява главната роля. Преди снимките на филма Даниел отново влиза в онзи кошмарен подготвителен период. Изнася се от къщи, живее на палатка, иска всички да го наричат Джак и въобще бавно и мъчително, както винаги го е правил, влиза в кожата на героя си. След края на снимките заявява на Ребека, че не иска и да чуе за кино, защото вече трудно издържа психически и физически на собствения си, но единствено възможен за него метод на работа.

Двамата купуват голямо имение в затънтена ирландска провинция – Даниел винаги е копнеел да живее в родината на баща си – и се затварят в него. По-точно Даниел се затваря в него. С любимите си занимания и със семейството си.

През следващите десетина години той ще се върне на снимачната площадка само за пет филма, за един от които - „Ще се лее кръв“ - получава втория си „Оскар“. По време на снимките отново се убеждава, че ако работи интензивно по своя си начин, киното ще го убие.

През 2002 г. най-напред си отива майката на Ребека, Инге, а три години по-късно – и самият Артър Милър, на 95 години. Няколко дни преди Милър да почине, Даниел Дей Люис успява да го убеди да включи в завещанието си и своя изоставен син. Месец след смъртта на драматурга историята с Даниел Милър, болен от синдрома на Даун и захвърлен от собствения си баща, избухва на страниците на списание Vanity Fair. Ребека обаче отказва да коментира. Тя отдавна е преодоляла чувството за вина, което я потиска години наред.

В едно от много редките интервюта, които дава по повод брака си, Ребека Милър казва, че любовта между нея и Даниел е здраво стъпила на земята. „Ние разбулихме много илюзии заедно и не си създадохме нито една. Животът и на двама ни стана по-хубав, откакто сме семейство. Даниел обича да цитира една строфа от стихотворение на баща си: „Любовта се доказва, като пуснеш другия да си тръгне.“ Слава богу, все още не ни се е налагало да доказваме любовта си. Защото все още и двамата вярваме в нея.“