Червено за семейството

Питам Йорданка Фандъкова не е ли скучно да живееш с един мъж толкова дълго време. Отговорът е: „Ако нещо не може да се каже за живота ми, то е, че в него е скучно.“ Сигурно защото, както самата тя е признавала, динамиката в работата й се редува със спокойствието вкъщи. И че в семейството й има любов – много рядко явление в дългите, особено брачни връзки. Цитирам на Фандъкова статистика от едно неотдавнашно изследване сред жените лидери: 53 % от тях смятат, че успех означава баланс между кариера и семейство. „Е, сложете ме и мен в тези проценти!“, казва. И добавя, че в лицето на съпруга си тя има сигурен гръб, мъж, на когото да се облегне. Доказал го още докато били гаджета две години в училище. Още повече, когато й написал да не маха бебето, станало случайно, докато бил в отпуск от казармата, а любимата му – студентка в първи курс в университета. Оженили се по реда си – Йорданка в дълга бяла рокля, щастлива и засмяна. Само майка й била е, не нещастна, но малко тъжна, че дъщеря й толкова млада, само на 19, вече прави семейство. Иначе тъщата страхотно обичала Юри и отглеждала малката си внучка Михаела, докато тръгне на детска градина. Михаела впрочем се родила на 13 април, един ден след рождения ден на майка си – Йорданка Фандъкова е на 12 април. Така че сега заявява „Подарих си дъщеря за 20-ата годишнина!“ Тази дъщеря, останала единственото дете (заради което д-р Фандъков съжалява), ги уредила с внук вече на 5 години. Приемат решението й да не сключва брак спокойно и мъдро, както впрочем всичко, което им се случва. Това, че в един период другарката Попова (бащината фамилия на Йорданка Фандъкова) е била представяна като „съпругата на д-р Фандъков“, а сега е обратното, не е повод нито за ревност, нито за комплекси. Това, че през първия си кметски мандат Йорданка Фандъкова трябваше да се пребори и с жестока болест пък, не е повод за разбор на поведението или на причините. Просто е част от живота й, за който може да каже всичко друго, освен че е скучен.

Черно за рака

Да, рак. До ден-днешен Фандъкова не назовава заболяването си с точното му име. Знаят го само роднините й и лекарите. Това не защото е нещо, което не бива да се споменава. А според самата нея, защото „ако човек се фиксира върху един свой проблем, сигурно ще се предаде, ще бъде загубен за всичко останало. И аз не го направих, не обърнах някакво специално внимание на болестта си. Не съм ангажирала никого с нея и смятам, че е съвсем нормално. Не мога да понеса мисълта, че на болен от рак се гледа някак различно, като на друг някакъв човек“.

Дори и най-близките до нея сътрудници и приятели не са я чули да изохка. Някои от тях, съвършено непосветени в здравословните й проблеми, отбелязвали, че е напълняла примерно или че си е променила прическата. Не ги осветлявала за причините да изглежда така. Йорданка Фандъкова ми призна, че е използвала само 10 дни болнични заради операцията. Както и това, че ако не е била непрекъснато пред камерите и фотоапаратите, т. е. публична личност, сигурно малцина са щели да разберат за болестта й. Тя не само че не е успяла да я пречупи, но дори не я е променила. „Аз винаги съм имала ясни ценности и в този смисъл не ми се е налагало да се променям. Важните неща, приоритетите в живота ми са ясни. Не се налага да правя някакви компромиси. Урокът, който препоръчвам на всички да научат и никога да не забравят, е профилактика. На всеки може да се случи всичко, но когато заболяването е навреме открито, е абсолютно лечимо. Затова особено жените трябва да се преглеждат редовно.“ Добавя, че мъжът й, докторът, има голяма роля за това диагнозата да бъде поставена навреме и лечението да е адекватно и успешно. И е признавала, че първото, което почувствала, научавайки диагнозата, било яд – яд на себе си, че се е изоставила, че е допуснала да се разболее.