В интервю споделяте, че сте склонна да се свързвате с мъже с проблеми.

Да. Ако подредите десет мъже пред мен в тази стая и говоря с всеки от тях, сигурна съм, че ще бъда привлечена от този с проблеми. Въпрос на самоувереност. Надявам се това да се е променило.

Как си се представяте след десет години? Какво си пожелавате за тогава?

Не знам. Аз съм много в настоящето. Често казвам, че живея в мечта. Никога не съм могла да си представя, че ще правя това, което правя, и ще срещам хората, които срещам. Надявам се само да не съм сама. Често гледам филми за известни жени – Марлене Дитрих, Мерилин Монро, Роми Шнайдер, даже за Шарън Стоун. Не че се слагам на тяхното ниво, но когато ги гледам, си казвам: „Не, не, не искам да свърша сама.“

Мислила ли сте да осиновите детенце?

След края на предишното ми турне, което беше много изтощително и физически, и всякак, към силната ми умора се добави и новината, че няма да мога да имам деца. Като голям внезапен шамар. Мислела съм си за майчинството. Казвах си: „Какво ти пука дали детето ти ще има баща?“ Само че като забременееш, не ти е все едно. Някои жени се радват, други са несигурни. При мен все се случваше да не съм с правилния човек или да не е в правилния момент. Един мъж до мен ме помоли да задържим детенцето, но в моята глава изборът беше друг и ясен. Аз управлявам живота си от двадесетгодишна. Не съжалявам за изборите си. Но това да не мога да имам деца... Почувствах го като несправедливост. Да решиш сама дали си готова или не е различно. Мои приятелки на 43 още могат, а не искат. Аз живея много здравословно – не пия, не пуша, не вземам наркотици. Но това е животът.

Не знам. Може да срещна мъж, който да има деца. Или пък да си осиновим. Но дали бих го направила в момента – не, предпочитам да съм в двойка, да имам връзка.

Песните, изкуството също са деца...

Така е.

Кой е най-близкият човек до сърцето ви сега?

Трудно ми е да отговоря. Зависи. Семейството ми, разбира се. Ние не сме свикнали да изразяваме чувствата си. На мен ми бяха необходими 20 години, за да извадя своите наяве, и то в книга. Едва след излизането й един от братята ми ме прегърна и ми каза, че ме обича. Имам и друга история за чувства в семейството ми. На 65-ия си рожден ден баща ми предложи да изпия чаша с него в бистрото на селото, за да ме представи на приятелите си. В този ден нацелувах половината село, а татко не спираше да повтаря: „Можете да я прегърнете. Това е моята дъщеря.“ Това е от тези истории, много нежни, които ти напомнят, че парите и известността, даже и да ти улесняват живота, не са най-важното. След книгата казвам на повече хора „Обичам те!“ и за тях има място в сърцето ми. Кучето ми е като детенце. Тя винаги е щастлива да ме види. И приятелите ми, хората, с които пея. Но няма мъж.

Може би идва.

Ще дойде.

Какво правите вечер?

По време на турне съм толкова уморена, че когато се върна в хотела, имам сили само за душ и да заспя. И май е добре да нямам гадже. Един мъж ще иска да те прегърне, да правите любов… Иначе тъй като през цялото време съм на път, когато съм си вкъщи, искам да съм вкъщи. Тъпо пред телевизора. Обичам тишината. Има различна тишина, като тази на брега на морето. Веднъж месечно организирам вечеря за няколко души – шестима например. Част от тях познавам, другата – не. Понякога срещаш хора, които нямаш време да опознаеш, а искаш.

Какво друго ви интересува, освен музиката?

Обичам да се занимавам с вътрешен дизайн. Две години правих интериора на дома си. Харесва ми мястото, в което живея, да прилича на мен. Цветовете са черно и бяло с детайли в червено. Съвременно е и в същото време е женско. Има свещи, разпръсната светлина. Обичам да има атмосфера. Обичам да се събуждам вкъщи, късно и спокойно, леко да погаля кучето... Да изпия едно малко кафе. Без да планирам, без да съм на режим бързо-бързо-бързо! Харесвам аромата на дома си – смес от ароматите на свещи и на моя парфюм. Аз съм вярна от години на L’ Elixir de Chic на Clinique. Хората, които живеят в моята сграда, познават кога съм минала оттам.

Все пак сте щастлив Стрелец. Стрелците обожават да пътуват.

Ооо, да, но и пътуването си има граници и мисля, че сме ги достигнали. Турнето е другото ми „вкъщи“ с другото ми семейство – музикантите ми, екипът ми. Ето – показва гримьорната си, – навсякъде имам свои малки предмети, свещи... Аз обичам да живея като в каравана. Понякога е трудно да си във форма, да изглеждаш добре всеки ден... изцежда. Понякога съм уморена. А понякога имам желание да спя в моето легло в Париж.

Кои са женските удоволствия, които обичате - шопинг, масажи, бижута...?

Не си падам по бижута. Да, харесвам масажи. Шопингът е приятен, когато сме повече и когато е свързан със задължение да се купи нещо определено. И да е приятно, да хапнем някъде, да пием по чашка. 

Какво ви кара да се чувствате обичана?

Мисля, че най-важното е да съм в мир със себе си, да се чувствам добре в кожата си, да се приемам добре. Иска ми се да съм имала повече самочувствие преди, но имам още много време. Винаги има по-красиви и по-различни жени, винаги ще има по-млади, но всички имаме по нещо различно ценно в себе си. И трябва само да го намерим.

Вечеряме заедно с екипа. Преброявам 28 души, от които само две жени. Патрисия коментира, че обстановката на турнетата приличала повече на казарма, отколкото на романтична комедия. Свикнала е с мъжките разкази и доста директните им шеги. Седи до Сирил, облечена с хавлиен халат и с малки удобни ботушки, с които ще я видим после в спектакъла. Вечеря задушени броколи и спанак и сьомга. Говори с останалите и се смее. След час е концертът. Прекрасен спектакъл, на който предстои да се насладим, както и на появата на Ален Делон като част от него. След финала я виждаме в гримьорната й, за да я поздравим. Казвам й как се казва „Обичам те“ на български. Тя повтаря и казва, че й харесва, защото звучи кръгло. Изпращаме я заедно с екипа й до автобуса. Минава полунощ. Текила тича радостно напред. Патрисия се смее и подвиква: „Към вкъщииии!“ Текила тича още по-бързо и върти опашка. Предстоят им три дни почивка в Париж. И после пътуват за Варшава.