Кажете нещо повече за този загадъчен мъж.

Омъжена съм за англичанин. И той е в музикалния бизнес. Казва се Тим и е прекрасен. Дълго време бяхме приятели. Но накрая той ми изигра номер, пожонглира си с егото ми и паднах в капана. Много щастлив капан.

Вие 15 години сте заедно. Как се поддържа емоцията? Сега се говори, че човек трябва да полага непрекъснати усилия за връзката си.

Нашата е безусилна връзка. Никога не съм вярвала, че някой лесно ще ме понесе или аз ще понеса него. Мислила съм си, че в най-добрия случай ще съм самотна майка. Огромен късмет е да прекарваш живота си с някой, който е толкова много твойто момче, а ти си толкова много неговото момиче.

Къде се откриват такива мъже?

Ами не аз го открих, а той откри мен. Не само аз обаче съм влюбена в него. Майка ми също. Освен всичко е най-добрият готвач, когото познавам, с изключение на Иво от „Lazy“. Той е истински chef, аз в най-добрия случай съм асистентката. Обожавам всичко, което готви – средиземноморска кухня, индийска, просто готви с огромно внимание към малките неща. Двамата сме вегетарианци, ядем само риба. Алма яде всичко, а Маргарита дори риба отказва вече да яде.

Сервира ли закуска в леглото?

Ние ставаме рано, в шест и половина, за да изпратим децата на училище. Ако сме много уморени, най-много да се върнем в леглото – аз за половин, той за един час, преди да хукнем отново. А и закуска в леглото не ме впечатлява.

Четири влюбени в един мъж жени, как си го поделяте?

Маргарита е по-сдържана. С баща си имат друг тип връзка. С Алма е леко изпепеляваща. От време на време й казвам: слушай сега да ти обясня нещо, мила моя. Този мъж е мой. Тя се мръщи и казва: нещо си сбъркала, той е мой. Аз викам: аз имам нужда от него. Тя казва: и аз. Ако той нещо й се скара, тя страда, както страда влюбена жена. Разстройва се много, ако леко й повиши тон.

Не съм вярваща, но осъзнавам, че животът ми е подарил най-хубавото нещо. Защото с него не ме е страх от нищо. Мога да си позволя да съм по-смела на всички нива. По-скоро да бъда себе си. Не ми се е налагало да се преструвам и да крия нещо. Не се притеснявам да се събудя и да съм рошава. Да съм слаба. Това храни взаимоотношенията ни, да нямаме нужда да играем някой друг. Имам чувството, че преди него не е имало нищо.

В музикалния бизнес ви е въвел Майкъл Кунстман. Какво научихте от него?

Майкъл почти насила ме накара да скоча в музикалния бизнес, отказвайки се от кариерата на актриса, и съм му благодарна за това. За съжаление той вече не е между живите, но от него научих някои от най-важните неща в живота си. По немски прецизен и организиран, той постави много висока летва за стандарти в работата. От него научих да планирам дните си така, че да постигам максимални резултати. Той ми показа как функционира световният музикален бизнес и кои са основните играчи в него. И не само това – срещна ме с тези играчи, отвори ми всички врати, буквално ме хвърли в студената вода и ми каза, че нямам право на провал. Най-важното нещо, на което ме е научил обаче, е да не ме е страх да влизам в най-трудните и дори неприятни ситуации, за да ги разреша. Често ми се бяга от полесражението, но никога не го правя. Както той казваше „You have to deal with it“, защото бягството не е изход. Има и друго, на което ме научи, и то е, че хората са най-важният капитал. Трябва да ги отглеждаш, да ги цениш, да им създаваш възможности да се развиват и да осъзнаваш, че успехът ти е продукт до голяма степен на това кои са те и как проектират себе си в работата. Още в началото ми каза, че той ще е причината да срещна мъжа на живота си и така и стана. Защото ако не бях в музикалния бизнес, нямаше да срещна мъжа си.

Кое правило от бизнеса ви върши и лична работа?

Като имаш някакво предприятие, най-основното нещо, което научаваш – а това го учиш и когато започнеш да се занимаваш с театър – е, че ако не усещаш играчите около себе си, не си добър. Трябва да си екипен играч.

Чувала съм, че екипът ви се състои само от жени. Защо?

Повечето красиви жени обикновено се „оплакват“, че не се разбират с други жени. Това е отчасти мит, отчасти истина. Когато избирам с кого да работя, не се ръководя от пола, а от това с какво конкретният човек може да направи екипа ни по-компетентен, по-знаещ, по-ефективен, по-интересен. Близо половината от хората, с които работя, са с мен от 10 и даже повече години.

Срещала сте се с големи звезди. Разкажете за концерта на Шаде в София.

Работейки в този бизнес, е важно да престанеш да бъдеш фен и да гледаш на тези срещи по спокоен начин. А за Шаде – ние сме представители на Sony, компанията, с която тя има договор. Бяхме пратили информация на Sony, че в България по това време тя е номер едно по продажби с албума си Soldier of  Love и с два Best of 2. Когато Шаде поиска да говори с мен за концерта в София, й казах колко години сме я слушали, а също и че българинът е емоционален и реагира на особената й меланхолия. Тя прави специална музика и е по-различна от всички в този бизнес. След концерта беше много щастлива. Нейният спектакъл е едно от най-хубавите събития, на които някога съм присъствала.

В гримьорната на Нова тв по времето, по което води музикалното предаване „Полиграм гостува на Нова Телевизия“

Не е дистанциран, прекрасен е! Няколко пъти се срещам с него. В личния си контакт е супернепосредствен, с британско чувство за хумор, стъпил с двата крака на земята. Никаква арогантност и високомерие.

За Том Джоунс?

С него ходих на незабравима вечеря, на която ми разказа какво ли не. Смяхме се до един през нощта. Големите артисти са много свестни и интересни хора. Няма как да си суперуспешен и да нямаш стабилен характер. Никога да не забравяш кой си, откъде си тръгнал, какво е било нужно, за да стигнеш там, усилията на колко хора стоят зад теб. Защото иначе когато те удари вълната на славата, започваш да се давиш, ставаш някой друг. За тези млади хора, които излизат от музикалните телевизионни формати, това, което им се случва, е истински екзистенциален шок. Те обитават комфортното пространство на праймтайма на една от най-големите телевизии няколко месеца и започват да живеят в друг свят. Това е съществуване на ръба на екзалтацията. Предизвикателството за нас е, че ние ги поемаме непосредствено след това и трябва да им създадем комфорт не просто да могат да понесат живота извън телевизията, а и да се реализират като музикални артисти. (Победителите от Х Фактор подписват договор за продуциране с Вирджиния Рекърдс – б.р.) Както Ангел и Мойсей ми казаха преди няколко дни, едно е да обитаваш ефира на Нова, друго – да отидеш в Луковит да пееш на градския площад. Но ти там трябва да генерираш абсолютно същото количество енергия, както в ефир.

Как става това?

Зависи от това какви хора продължават напред. Само си помислете за момчетата от One direction (мегауспешна британска бой група – б.р.). Те в момента са мулти, мулти, мултимилионен бизнес. Зад тях стои екип от десетки хора. Помислете си какво щеше да стане, ако сред тези момчета имаше лигльо или някой, който се дрогира. Нямаше да има такава група. В крайна сметка всичко опира до това какъв човек си. Най-важното, което може да спаси момчетата и момичетата след Х Фактор, е да продължават да са тревожни, трескави, за да може да надхвърлят себе си с всяка една следваща стъпка. Ангел и Мойсей са брутално такива. Те се събуждат и имат идея в главата. Появяват се тук, дай да влезем в студио, ето я следващата песен, има и следваща. Двамата притежават тази творческа трескавост, която дърпа един артист напред. При Рафи го има същото. Не седи да чака, смятайки, че светът му е длъжен за нещо. По-работлив, упорит и ученолюбив млад човек от Рафи не съм виждала.

Не мога да не попитам за косата ви, как я поддържате? Влияят ли й настроенията ви? Знаете, че косата буквално запечатва начина ни на живот. Какво може да ни разкаже вашата?

Всяка сутрин се боря с нея и често я наказвам, като я прибирам и смачквам набързо. Нищо не й влияе, но мрази цигарения дим. Своенравна е и изобщо не се поддава на моите настроения. Ако можеше да говори, щеше да се обясни в любов на мъжа ми