В източното православие също го има това мълчане.

Да, вярно е. И мълчанието, и гладуването водят до друго състояние на духа и тялото. Нито едно от двете засега не ми се отдава. За това трябва да имаш твое си местенце, самостоятелен процент живот. На 40 си мислех, че много по-изкъсо ще командвам живота си и ще имам повече време за себе си. На 45 още не съм успяла, ще видим на 50 как ще бъде.

А с диетите как стоят нещата?

Преди време успях да отслабна с кленов сироп, но сякаш станах малко по-вяла. При мен има една критична точка вечер, когато се прибера вкъщи. До този момент всичко е било потискано, вършиш нещата, които си длъжен да правиш. А вкъщи правиш приятните неща с приятните на теб хора. Изисква се наистина голямо самоотрицание да не си налееш чаша вино или да не хапнеш... Хубаво, че идва лято, морето, плуването. Човек се стяга.

А прословутият риболов?

Дано да ми се случи в края на април, когато имам рожден ден.

Мъжът ви пада ли си по риболова?

Не, той дори спря да яде риба, въпреки че е морско чедо. Роден е в Словения, израснал е в Копер, до Триест, Италия. Свикнал е на морска храна, но в България няма хубава. А аз като хвана риба, изобщо не мога да я убия и да я чистя. Бранко има изисквания към храната. Ние пазаруваме от Димитровград и от Ниш. Хладилникът ни е пълен с неговия пастет, неговия каймак, неговите чушки, неговата пушена сланинка.

Той готви ли?

Уникално готви, но рядко. Той е табиетлия. Ако седне да реже чесън, ще го нареже на абсолютно еднакви четвъртинки. Нещо, което аз не мога да понеса. Всичко се случва бавно при него. Може би това е мъдростта на по-големите. Той е на 55. Може и аз като стана на 50, да спра толкова да тичам.

Двете националности горе-долу могат да се напаснат. Все пак единият не е от Тринидад и Тобаго. Но има друг въпрос, на който не мога да отговоря. Какъв е синът ми, на когото едната прабаба е македонка, другата е от Гърция. Това е от моя страна. А бабите по линия на мъжа ми са босанка и войводжанка. Бащата е роден в Словения, Лазар – в Белград. Ще ми кажете ли какъв е точно той?

Децата знаят ли сръбски?

Нито дума. Съжалявам, но... Бранко не ги учи.

Може да ги пратите на езиков курс при белградската им баба.

Може би, но баба им ги разбира. Тя много се старае, много е деликатна и добра. Макар че напоследък не се виждаме често.

Вие научихте ли нещо от нея?

Научих, че не трябва да се говори сутрин. Като се направи хубаво турско кафе с голям каймак, се мълчи. Ставаш, пиеш кафето, правиш тоалета и си готов за комуникация. Другото, с което ме изненада, беше малката ракийка сутринта. С кафето. Спомням си, че моята баба Яна, която почина на 102, също пиеше по едно филджанче концентрат. За тонизиране, за отваряне на кръвоносните съдове ли, не знам.

Шофьор ли сте?

От 93-а. Доскоро аз шофирах от семейството. Много добър шофьор съм за жена, даже мисля, че съм на нивото на мъжете. Мъжът ми не шофираше 15 години, беше направил катастрофа, преди да се запозная с него. Имах един много страшен случай в колата, докато бях бременна със сина ми. Беше много рискова бременност, а шофирах от морето до София и от София до Белград. Щях да умра по пътя. Тогава ме приеха в болницата в Белград, лежах там шест месеца. Бранко започна да кара кола наскоро, когато си счупих крака.

Имате ли си чисто женски ритуали?

Не мога да намеря време. Често имам съмнения дали изглеждам добре – като всяка жена. Иска ми се да отида на масаж, да си почистя лицето. Е, когато се налага, отивам.

Казахте, че в bTV са ви предлагали голяма компенсация, за да останете.

Да, и го казах заради колегите си от bTV. Заради хората, които продължавам да обичам и с които съм живяла повече от 10 г. И защото някои хора там си позволиха да кажат, че съм сребролюбец. Предложиха ми заплатата ми за 10 г. Като бонус. И праймтаймово предаване. Ако искате, вярвайте. И да питате, няма кой да ви го потвърди. Но аз стоя зад думите си.

Да се върнем към по-личните теми.

Парите са винаги лична тема и хората в България много се интересуват от нея. Защото винаги се гледа в канчето на съседа. В България всичко е сбъркано. Мерцедеси карат хора, които не заслужават да карат и трабанти. А ние, които трябва да караме мерцедеси, купуваме на кредит коли, които изплащаме по 10 години. И аз живея в апартамент на кредит, който ще изплащам 20 години. Защото ако съм водеща на това ниво, на което съм, навън, в Румъния или в Гърция, няма да живея на кредит.

Какво може да направи един мъж за самочувствието на жената?

Ето, имахме годишнина от сватбата вчера – 16 години. И сутринта като станах, до кафето, което Бранко прави винаги, имах кутия „Рафаело“, любимите ми бонбони, и цвете. А аз пак бях забравила.

А вие какво правите за него?

Купувам му нещата... Той не обича да ходи по магазини. Но ако живеете в ритъма, в който аз живея, ако имате семейство и децата ви са на 8 и 15 години, а нямате домашни прислужници, и работите и двамата, трябва да ви е ясно, че няма точка в денонощието, в която двамата оставате сами. И да стоите, да пиете вино и да се държите за ръцете.

Какво ви ядосва?

Всичко. Има ли нещо, което да се случва тук по нормални пазарни правила?

Има някои неща, които се развиват в правилна посока. Ето, шофьорите започнаха да спират на пешеходна пътека.

Вярно ли? Само че аз като спра, винаги гледам вдясно, защото някой там може да не спре. Това ли е цената на нашия живот? Хайде малко повече да искаме от този живот, да вдигаме летвата. Аз отказах на брат ми, който ме молеше на колене да замина с него в Америка преди 20 години. Беше въпрос на избор между една моя работа във фирма и това да тръгна с него. Останах. Въпросът е, че през всички тези години очаквах да стане много по-американски животът ни, а той не става по-спокоен, по-хубав.

Последното нещо, което ви зарадва?

В личния ми живот ме радва това, че съм здрава и че съм с хората, с които искам да съм – с Бранко, с майка ми и децата. Че сядаме заедно на масата. Дори и сега се стараят да ме изчакват след новините. Винаги си наливаме по едно питие. Бранко пие малко уиски, аз си наливам вино и сядаме в хола, играем карти с децата. Да, тези неща.