Мадам Атиас

С Ришар Атиас я събира политиката, неговата компания работи за партията на Саркози. Така той я среща в резиденцията на президентското семейство.  „Именно там Ришар ме видя да се появявам по джинси и придружена от едно малко момченце по пижама, което тичаше навсякъде (става дума за Луи, роденият през 1997 г. син на Никола и Сесилия – б.р.). По-късно ми призна колко много го е впечатлила тази гледка. Най-малкото защото изобщо не кореспондирала с идеята му за министерска съпруга! Вътрешно той се смеел, но без да се издава външно“ – споделя Сесилия, която още в течение на онзи първи разговор усетила каква интелигентност и чувство за сигурност излъчват гостът.

Както често става след такива знаменателни срещи в живота на всеки човек, в следващите дни мадам Саркози си дала сметка, че съществуването й далеч не е такова, каквото си го е представяла. Години наред тя е критикувана от пресата, която „ме представя като антипод на самата мен: вездесъща, влиятелна, трудна... Постоянно се чувствах неразбрана и оттам идваше студенината, която мнозина приписваха на характера ми“. Всъщност Сесилия дълбоко страда и това я хвърля в една несигурност, която едва понася.

Междувременно се измъчва и от постоянната липса на внимание от страна на женения за кариерата си Никола. Атиас също има сериозна връзка – с актрисата Матилда Мей, а освен това се грижи за дъщеря си от първия си брак с адвокатката Еманюел. „Да срещна Ришар беше едно огромно обещание; много бързо бях привлечена от него. На каквато и възраст да ти се случи, любовта от пръв поглед преобръща всичко. Който е имал голямото щастие да преживее подобни мигове, ще ме разбере“ – твърди Сесилия. Необходими са й 6 месеца, за да напусне Саркози. Както и за случая с Мартен, тя казва: „Аз не умея да лъжа, но умея да си тръгвам.“

Сега Сесилия разсъждава, че щастието е странна алхимия: „Не бях щастлива, макар да имах нужното – изключителен мъж, който ме обичаше, всекидневие, което не можеше да е по-удобно, чудесни деца, професионално и човешко обкръжение от най-висока класа... Това не можеше да запълни емоционалната празнина.“
Саркози приема тежко решението й, но най-сериозният удар е върху децата. Осемгодишният Луи не разбира точно какво се случва, но Жан-Мари е съсипана, а и Никола я използва, за да убеди жена си да остане. За „Жюдит пък сякаш светът се срина около нея.“ Последвалите три години са период на дълбоко чувство на вина и на люшкания между двама мъже, като през 2006 г. Сесилия се връща при семейството си с твърдата решимост да бъде „отново щастлива до съпруга си“ и става шеф на предизборния му щаб.

Същевременно публичният й живот се е превърнал в ад, тя не може да мръдне, без да бъде снимана от папараци, и никога няма да забрави как един от тях я гони с мотор по парижките улици. Сесилия се опитва да му избяга, докато не се примирява, осъзнавайки, че има опасност с детето й да катастрофират. Постепенно става параноична, чувства се като риба в мрежа и няма нейна фотография от тези месеци, на която да е усмихната. „Либерасион“ се опасява, че страната ще има първа дама, която е „горда, че няма капка френска кръв във вените си, нищо повече от едно парвеню“.

Саркози винаги е държал да живее на показ, за да е по-близо до хората, но и той плаща горчива цена за избора си. Преди изборите през 2007 отношенията на Сесилия с медиите са толкова обтегнати, че тя се страхува да излиза от вкъщи, за да не навреди по някакъв начин на кампанията. В тези „отвратителни“ месеци прави много неща, за които и досега съжалява: не придружава Никола на тв дебата с противничката му за поста Сеголен Роаял и даже се уплашва да отиде да гласува за мъжа си на втория тур. На косъм е да пропусне и церемонията по встъпването му в длъжност и се приготвя да я гледа по телевизията, когато дъщеря й се обажда: „Мамо, тук са децата и съпругът ти, а ти направи толкова жертви за тази победа, че тя е и малко твоя. Ела.“

И така Сесилия става първа дама, но за по-малко от 5 месеца, през които е обвинявана, че пилее пари с кредитна карта от Елисейския дворец и наема нелегални работници да правят ремонт в едно от крилата, докато Никола затяга мерките срещу емигрантите. „Аз не съм бунтовничка. Разбирам и уважавам установения ред. Напускането ми бе изцяло личен акт. Банално нещо, което се случва на всяка втора двойка във Франция, но уви, моят мъж беше президент на Франция.“

За Ришар Сесилия е жена, а за Никола – даденост, която при това не защитава от нападките на хората и медиите. На 23 март 2008 г. тя официално става мадам Атиас на изискана сватба в „Рокфелер Сентър“ в Ню Йорк, градът, който донякъде по принуда се превръща в неин дом. Вратите пред бизнеса на Ришар в Париж една след друга се затварят заради романса му с жената на президента. Налага се да започне от нулата, макар да наближава 50-те и да е създал във Франция една от най-успешните компании в света за организация на събития, която през 1998 се слива с рекламния гигант Publicis.

Благодарение на връзките си с арабския свят (роден е в еврейско семейство в Мароко, но завършва математика и физика в Тулуза и Париж), Атиас е нает от емира на Дубай да превърне града в привлекателно място за конференции, културни и спортни прояви. Нито Сесилия, нито синът й Луи обаче се чувстват комфортно – момчето е подложено на подигравки във френския лицей, а и културният шок е огромен. Единствената им утеха е, че в Дубай работи съпругът на Жан-Мари, по-малката дъщеря на Сесилия. Тя се омъжва съвсем млада и учи психология в Бостън, където сама се грижи за сина си Огюстен и дъщеря си Диан-Елизабет, кръстена на бабата Диана Албенис.

Заради щастието на Сесилия и Луи Ришар решава пак да подхване всичко отначало и основава своя фирма в САЩ. Така през октомври 2008 Сесилия създава в Ню Йорк фондацията си в помощ на жените, а само 13-годишен, малкият Саркози пожелава да замине за Пенсилвания, където да се изучи за кариера в армията. Майка му първоначално се възпротивява – според порядките на училището не може да го вижда първите 6 седмици, а и синът на президента на Франция да се готви за американски военен! Сесилия вече има тъжен опит да е далеч от детето си – първородната Жюдит на 18 заминава да следва в Шефийлд (Великобритания), след това работи като анализатор в банката „Морган Стенли“, а сега е в централата на Estee Lаuder в Ню Йорк. В последно време Сесилия живее с Ришар и дъщеря му Александра. С Никола са в добри отношения, благодарение и на Карла Бруни, която ги кани да се запознаят с новородената Джулия.

„Понякога си мисля, че можех да постигна повече. За свои най-големи успехи смятам трите си деца и спасяването на българските сестри, както и акциите, които фондацията ми прави за жените в нужда“ – обобщава живота си Сесилия. В края на интервюто по „Канал 5“ водещият казва: „Това беше Сесилия Саркози… простете, Атиас.“ Събеседничката му просто се усмихва на грешката: мадам Мартен, мадам Саркози, мадам Атиас... Какво значение има? Важното е да си истинска, да бъдеш себе си. До последен дъх.