За жените казват, че не са на „ти“ с пространственото ориентиране, затова рядко ще ги видите като капитани или летци. Еволюционистите обясняват, че на първобитните дами просто не им се е налагало да се отдалечават много-много от пещерата, докато мъжете с дни бродели из близката или далечна околност в търсене на тлъсти мамути. Мария явно има „мъжки“ мозък, защото, освен в морето, се ориентира и във въздуха.
Занимавала се е с безмоторно летене и е скачала с десантен парашут, производство 1947 г.
„Летенето зарежда със страхотна енергия и адреналин, които не могат да се сравнят с действието и на най-страхотния коктейл, а и чувството ме държи по няколко дни... Много ми харесва гледката отгоре – отделяш се и виждаш света и всекидневието си от друг ъгъл, всичко ти изглежда лесно, горе си с простите закони на аеродинамиката и земното притегляне и понякога се чудиш защо долу все търсим под вола теле и сме склонни да усложняваме всичко.“
Всички тези занимания са по-скоро в графата хоби, защото професионалните дейности на Мария са други. Завършила е УНСС, дълги години е работила в банка, сега е асоцииран тренер към ОD@M Consulting по управление на хора, успешни продажби и преговори. „Между ветроходството и живота в една фирма има общи неща. И при двете, за да се достигне целта и да развиеш най-добрата скорост, всеки член на екипажа има роля.“ Само дето едното е по-приятно и прави косите солени.
Най-екстремните плавания:
На 9 години с баща си Мария обикаля Черно море: Батуми–Сочи–Ялта. Тогава е най-дългият й престой в морето, без кракът й да стъпи на суша – 16 денонощия се люшкат до Батуми, защото няма вятър, а яхтата е без мотор. Преди да потеглят баща й я води да й оперират апендикса – профилактично! Защото възпалението на апендикс е най-големият кошмар на мореходците.
Когато Мария е вече над 20, този път със съпруга си, и на яхтата са качили германско семейство с две деца за круиз от Китен към Созопол. Когато са близо до о. Свети Иван, излиза огромна вълна и им чупи руля (ръчка, с помощта на която се управлява – различно е от щурвал, който прилича на волан на кола). Остават без управление.
Успяват да хвърлят „мъртва“ котва, която държи носа на лодката срещу вятъра и не й позволява да се върти като пумпал под напорите му. Стрелят с ракети, от някаква лодка ги чуват и капитан Стефан Караманлиев идва и ги издърпва с яхтата си.
