Рори Милър, Белия щърк

Рори е млад американец, който произвежда една от малкото бутикови бири у нас.

Елеонора Чолакова 08 October 2014

Снимка: Александър Осенски

Разкажи за живота си преди България.

Важен момент е, когато реших да напусна Щатите. Бях на 18 и не виждах бъдещето си там, виждах само грозното. Реших да рискувам с нещо тотално ново – нови места, без приятели, нещо като изпит. Друг важен момент е, когато за една седмица измислих всички идеи, които реализирам сега – бирата, кухнята, общо десет. Пътувах през 2011 г. от Русия за България, да прекарам при приятели Нова година, но ме спряха на границата и не ми разрешиха да продължа. Избрах да отида в Гърция, защото е най-близо и евтино. Не познавах никого, наех стая в хостел и се свързах с приятели от Македония, които ме поканиха при тях. Но се оказа, че няма превоз от Атина до Куманово в Македония. Наложи се да отида до Солун, което стана на 31 декември. Голям късмет беше, че видях автобуса, който идва от Македония в Солун и по принцип се връща без пътници, но шофьорът се съгласи да ме вземе. Бяхме само двамата, седях на втория етаж и за тези два часа написах в тетрадката си 10 проекта. Най-важният момент като чувство са децата ми. Дъщеря ми Виталия е на 10 години, роди се в Русия, сега заминава с майка си, която е рускиня, да живее в Ню Йорк. Преди година и половина в Амстердам се запознах при събиране с приятели със сегашната си приятелка, която е българка, и от 4 месеца имаме син, казва се Райлън.

В кои държави си се задържал по-дълго?

Когато бях в Италия, реших, че искам да изкарвам лесни пари и да пътувам. Приятели ми казаха – защо не станеш преподавател по английски? Заминах за Прага и учих няколко месеца за преподавател във филиала на Бирмингамския университет. После избрах да преподавам в Русия, което е стара моя мечта. Исках да посетя Санкт Петербург, което е свързано с най-голямата ми любов – четенето. Много харесвам Достоевски, мисля, че съм изчел всичко негово, и смятам, че съм фанатик по отношение на книгите му.

Кой е любимият ти негов роман?

„Записки от подземието“.

Чел ли си български автор?

Само откъси от Вазов. Последната една година не успях да отделя време, но ще трябва...

Как ти помогна преподаването за новите ти начинания?

Преди да започна да преподавам бях затворен човек, беше ми трудно да говоря свободно. Първата година от преподаването беше много тежка, но когато е важно за работата, се научаваш. Опознах различни характери и как да комуникирам с тях позитивно. Това сега ми помага да продавам бира, да организирам фестивали, да давам интервюта.

Продължаваш ли да бъдеш гост-готвач в различни заведения?

Да, замислям проект за пътуваща кухня, в момента готвим интересни менюта и ги предлагаме на различни места на открито, скоро ще имаме и каравана. С този проект участвахме на фестивала „София диша“.

Какви продукти използваш?

Само български.

Последното ти меню.

Таратор, гаспачо, различни сандвичи, например с артишок, биволски суджук, рукола...

Имаш ли мото?

Да постигна всичко до 33 години. Смятам, че мъжете имат мания, че до 33 години трябва да са реализирани.

И после какво?

После любов. Няма да спра, но искам да съм се доказал, сега съм на 32, нямам време.

Три думи, които биха те описали като човек.

Страстен, ентусиаст, експериментатор. Бързо ми става скучно и искам нещо ново, ако е успешно – добре, ако не – продължавам нататък. Обичам грешките, те са по-интересни, карат те да намираш нови възможности, включително и вътре в себе си.

Татуировките ти имат ли история?

Не точно. Повечето ги направих, когато бях на 15-16 години, последната – миналото лято. Когато започнах, се приемаше, че ако си готин, можеш да си направиш татуировка. Сега е обратното – правиш татуировка, за да си готин. И друго ме провокира да се татуирам – казваха ми, че след няколко години ще съжалявам за решението си. Но аз вярвам в решенията си.

Смяташ ли да се застоиш в България?

Да, но бирата ще излезе извън границите й, искаме да запазим идеята за „интернационална пивоварна“, според която съставките са от различни страни. Сега маята е от Белгия, малцът от Германия, хмелът от Щатите и търсим място пивоварната да е в България (все още се произвежда в Белгия), както и основната съставка – водата. Предстои да утвърдим на пазара няколко нови вкуса, което ще стане с мащабни музикални и кулинарни изяви.

Пожеланието ти за нашите читателки?

Живейте и обичайте. Ако имате готини идеи, реализирайте ги. 

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР