Гражданин на Сливен. Какво ли прави по цял ден?

Едоардо Миролио е горд гражданин на Сливен, осмия по големина български град с близо 90 000 души, почти 40 000 от които по статистика – роми. „В полицейското управление в Зливен (произнася името на града като италианец) във връзка с молбата ми да кандидатствам за гражданство ме попитаха: „Ясно е, че сте голям инвеститор, но с какво се занимавате по цял ден?“ Помислих си: „С какво верно?“ Всичко, което правя, е пълно с мода. Тя е моят живот и времето ми е заето с производството на продукти за нея. Старая се да следя модните трендове, продавам на всички най-добри брандове в света.“

Коментирам, че не изглежда суетен като повечето хора в тази област. Не улавям и следа от надменност у него или претенция. „В България има хора, които забогатяват изведнъж много – отговаря – и развиват параноя. Този  краен стил на новобогаташите е характерен за Източна Европа. В останалата част на света е различно. Аз съм много добре организиран, имам много добре организирана структура, фантастични предприятия. Правим иновации. Продаваме на 6000 клиенти – от Giorgio Armani през MaxMara и Benetton до... всички. Което и име да кажеш, работим с него. Срещал съм всички тези хора. Продавам им платове от 36 години. Допреди 4 години пътувах всяка седмица без средата на август и Коледа и 90% от пътуванията ми бяха свързани със срещи с клиентите, които споменахме. Отделно, когато живеех в Ню Йорк, ходех три-четири пъти седмично в Студио 54. Келвин Клайн, Даян фон Фюрстенберг, всички ходеха. Били сме много пъти на една маса, с Анди Уорхол също. Участваме също и във всички текстилни изложения. Преди ходех и на седмиците на модата. Успешни сме, защото сме много креативни.

Предлагаме много богат избор на продукти, с много високо качество. (Нещо, в което ще се убедя впоследствие, когато Едоардо Миролио ми показва изключително чистата и великолепно организирана фабрика за текстил и прежди. Процесът на производство от създаването на преждите и различните платове, през боядисването, прането, сушенето, боядисването, гладенето, подреждането. Виждам много красиви материи, подредени да бъдат изпратени в цял свят.) Трето е обслужването, транспортът. Поддържаме огромна база, защото продаваме на пазар, в който доставките трябва да се правят в кратък срок.“

Италия поздравява България

Към масата се понася голям бял селски хляб, прясно изпечен. Италиански хлебар е пристигнал специално за откриването на новата част на ресторанта. До хляба се зареждат разноцветни буркани с оригинални италиански туршии – от фино нарязани червени люти чушки, риба тон на едри парчета, през див чесън до зелени люти чушки с аншоа. Миролио аранжира красиво първо моята, после своята чиния. „Както ти споменах, преди 35 години живях 18 месеца сам в Ню Йорк, продавах за моята компания, усъвършенствах английския си и трупах опит. Може би най-хубавото време в живота ми. Ню Йорк е град за купон. Тогава си готвех. Сега не го правя, но съм майстор на ризото – с телешка плешка и бистър бял сос.“

Питам кое е любимото му ястие. Поглежда изненадано: „Все едно да ме питаш за любимата ми жена, любимото ми вино или аз -теб – за любимия ти мъж, като има толкова много. Или вярваш в единствената любов? ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО! Жена ми е италианка и идва да ме вижда от време на време – допълва. – От декември 2010 г., когато взех гражданство, живея в България. И сега съм оттук. Зливен не е София. Тук животът е много семпъл и хубав. Чалгата е много типична. Преместих се, защото купих Слитекс. Тук е моят бизнес, значи тук съм аз. Любовта е част от живота, но най-важното в моя е работата ми. Аз имам мисия – да работя, да осъществявам, да реализирам нещата. Събуждам се в 8, отивам на работа. Прекъсвам за обяд. Свършвам към 19 часа. Към 20-20,30 вечерям с приятели.“