Първата китара

Пътищата му се пресекли с тези на Кръстю Кърнев – бащата на Митко Кърнев, който намирал ангажименти на групата. „Свирех от 19 до 23 ч. в „Хилтън“, след това – до 3 ч. в бара на хотел „Плиска“, и от 6 до 12 ч. разнасях вестници и списания. Виждах семейството си събота и неделя или жена ми оставяше големия син на родителите ни и идваше да се видим, доколкото е възможно, в бара. За три месеца събрах хиляда лева и си купих първата японска китара. Бях много щастлив.“ През 1986-а заминал да свири в Пори, Финландия, в хотел на плажа. Жена му дошла да го види, слушали Кени Джи на живо (с когото Наско има снимка и автограф) и не след дълго направили група двамата с техен приятел китарист. „Да работиш с жена си, не е най-лесното нещо, 24 часа си нонстоп с нея. И двамата сме силни характери. Тя е Овен и си казва всичко право куме в очи. Карахме се за глупости – спорехме за акорди. В един момент получих предложение за друга работа в София, спряхме да свирим в чужбина заедно и се върнах в България.“

Почувствай го!

„Когато слушам други изпълнители, най-силно усещам фийлингът. Когато можеш да предадеш това, което усещаш, така че и публиката да го почувства, работата е свършена добре. Жена ми ми се обажда. Пита: „Как си? Уморен ли си?“ Отговарям: „Ти разбираш ли, че нямам време да се уморя?“ Като ме няма два дни във фирмата (Наско е управител на фирма за отопление и дограми) заради Х Factor, работата изостава. Приятели непрекъснато ми се обаждат да коментират. Сестра ми – да ми чете какво пише по форумите. Забранявам й. Забраних и на жена ми.“ На кастинга на X Factor се явил за удоволствие. „След това нещата взеха да стават по-сериозни и вече освен удоволствието имам желание да стават и малко по-големи. Защо не?“

ЛЮБОПИТНО
История с руснаци

„Свирехме в заведение в хотел в Нуук, столицата на Гренландия. Целият град е дълъг 10 км. Често пристигаха кораби с руснаци и ставаше голяма патърдия. Стреляха с ловни пушки като в Дивия запад. Веднъж видяхме някакви хора да бутат лада без номера. Там когато полицията те спре и не си минал преглед, ти свалят номерата, докато не отидеш. Руснаците видели кола без номер и решили, че е захвърлена. Добутват я до пристанището, качват я на кораба, разглобяват я, събират всички части и изхвърлят шасито в морето. Гренландците, собственици на колата, отиват да си я транспортират на преглед. Няма я. А в Гренландия нищо не може да изчезне, защото път между град и град няма. Или самолет, или по море. И правят разследване. Полицията стига до пристанището. Рибар им посочва кораба, на който са качили ладата. На следващото пристанище намират частите от ладата и казан за ракията, която руснаците си варели на борда от останалите от обедите и вечерите плодове. Стана голям скандал!“