Разбираш ли повече родителите си, откакто стана баща?

Те винаги са били много готини, извън рамките на родители. Аз по принцип съм ги разбирал – за всичко, което са ни говорили със сестра ми – да се пазим и за забележките им, на които съм се дразнел. Децата ми са още малки и притеснението тепърва започва. Още помня как тригодишен се бях покатерил на прозореца, люлеел съм се напред-назад на перваза. Държал съм се за пердето, а то беше от старите, нали се сещаш, дето се крепяха на магия. Живеехме на „Раковски“. Баба ми ме издебнала, приближила се на пръсти и ме сграбчила. Господ ме е запазил, но имам фобия. Сега живеем на последния етаж и толкова съм оглеждал как да е сигурно.

На какво си играете с малките?

На криеница, на лего, на една игра „Змии и стълби“. Никол е още на три и й чета приказки. На Крис – сина ми, „Не се сърди, човече“-то му е много е забавно и му е интересно да му разказвам за света. Вечер преди да заспи, разглеждаме един светещ глобус и говорим за държавите.

Присъствал ли си на ражданията им?

Вътре в операционната – не. Някои хора имат нужда да го правят. Може би им се струва проява на интимност. За мен е прекалено и излишно. Но аз много обичам да съм баща. Непрекъснато имам чувството, че това време ще мине и се опитвам да запомням всички моменти. Има вълшебни, в които седиш, гледаш децата си и немееш от логиката на мисълта им, чистотата, с която говорят. И какви чукове ставаме след това. Понякога плача от радост и от тъга с децата си.

Чувствителен? Определено съм доста по-трениран от преди, умея да се отбранявам и не могат да ме сломят лесно. И все пак има хора, които ми пробиват енергията, силни са. Добър съм, но си имам тъмни страни. Не съм перфектен. В шоу бизнеса и добър да си, пак ставаш лош. Той крие изкушения. В младостта си съм се поддавал.

На какви например?

Най-вече жени. Не че е кой знае какво. Почти всеки нормален хетеросексуален музикант е свързан с жените. Има и неща, за които не искам да си спомням. Не казвам какви.

От какво не те е срам?

От музиката, която създавам, защото успявам да бъда себе си.

Защо реши да продуцираш млади изпълнители?

Готино е да предадеш на други хора това, което си научил.

Има ли възраст, от която се страхуваш?

Имам своите идиотски кризи. Не се притеснявам, че ще остарея физически. Аз няма да си боядисвам косата. Чакай да не се заричам! Знам ли какво ще стане след 15 години? Опитвам се, боря се срещу това да не ми остарява духът. Може да е странно – на 36 съм, а се чувствам на 25. Животът е много по-сладък сега.

Кои граници си готов да преминеш?

Аз съм някаква комбинация от консервативен човек и много експериментиращ, не мога да спра на едно място и да се задоволя с постигнатото. Все мисля, че нещо може да стане по-добре, все не ми е достатъчно. Ако ме питаш за поведение – случвало ми се е да изплискам, тоест да реагирам прибързано и не на място. После съжалявам.

Към какво не си толерантен?

Най-много се дразня, когато хората се скатават, не си вършат работата, обещават и после не правят това, което са обещали. Или когато замазват, работят мърляво и не спазват срокове. Това ме побърква, защото колкото и да съм разсеян, спазвам срокове. Срокът ми дава сила, вдъхновение и стимул, мобилизира ме.

Има ли нещо, в което си екстремен?

В чувствата си, в любовта. Или по-скоро съм импулсивен. На сцената също съм такъв.

В колко от дуетните си половинки си бил влюбен?

В нито една. Ние сме само приятели. Не съм бил влюбен като мъж в жена.

Искал ли си някога да се развеждаш?

Не! Защо? Аз обичам Мария, даже още по-силно от преди. Любовните отношения са голям проблем между хората в днешно време. Много мои приятели са разделени, имат по едно дете или по две. Връзките и браковете обикновено изстиват в някакъв момент. Ние сме точно обратното. Заедно сме от осем години, от шест сме женени. Живеем заедно от първата седмица, не сме се мотали по кафенца. Мария е добра... в много неща, най-вече в това да бъде жена. Уникална е.

Как реши да се ожениш за нея?

Когато я видях за първи път, си казах, че ако някой ден съм с нея, ще се оженим. Паднах си по нея много, борих се за нея, заживяхме заедно и се синхронизирахме, въпреки че сме много различни. В същото време си приличаме в по-артистичното си виждане за света. Аз съм по-интровертен, Мария е много силна и ми дава много сила. Това е изключително важно за мен. Както е критична, така е и много поддържаща. Важно ми е, че не е егоист в любовта си. Много е отговорна и... абе готина е. Когато си лягам до нея, й прошепвам: „Обичам те.“ Наистина й го казвам, както и тя на мен.

Фотография Енчо Найденов

Първият ми спомен от Графа е, когато бях в трети клас и ни избраха с Лили Йончева да участваме в клипа му „Мандарини“. С нея бяхме в един клас. С Графа се запознахме след 2002 г., когато с него и „Каффе“, и Сленг бяхме заедно в „Жокер медиа“. По това време водехме много динамичен клубен живот. Тогавашният клубен живот беше по-готин. И вече си спомням първото ни общо парче – за кампанията на Avon „От любов към живота“, пътувахме заедно и на турне „Музика срещу наркотици“. Играли и сме и един срещу друг в два-три мача.