Вечеря на свещи с Иван Тодоровски

Представяме ви Иван Тодоровски - директорът на „Краностроене Инженеринг“ и съсобственик на ресторант „Табиет“ и панини баровете „Чичоне“

Адриана Попова 16 January 2015

Снимка: Марин Каравелов

В менюто на „Табиет“ видях, че има салата „Тодоровски“.

Появи се случайно, като повечето хубави неща около мен. Влязох в кухнята, помолих за салата. Не можах да си измисля каква точно искам и казах – сложи от това и от това (това и това са: зелена салата, рукола, сушени домати, чери домати, краставици, тиквички, лук, чушки, маслини, лимон и зехтин – б. а.). Седнах после при приятелите ми – ние се събираме всяка сряда мъжка компания. И те много харесаха салатата, започнаха да си я поръчват. Решихме да й сложим код и да я предлагаме. Оказа се, че се харесва не само на мен и приятелите ми. Това е втората по продажби салата в ресторанта.

А готвите ли си сам?

Много пъти. Скоро гледах един филм за готвенето – „На един черпак разстояние“. Направи ми силно впечатление как изпитваха новите готвачи – с омлет. С нещо привидно просто. Аз обичам да правя яйца на очи. Начинът, по който ги приготвям, ми доставя удоволствие.

Разкажете за приятелската компания в „Табиет“.

Всяка сряда в „Табиет“ се събираме хора от различни браншове, да говорим и да си вярваме. Даже го нарекохме „Клуб Табиет“, защото събираме помощи за деца и хора в неравностойно положение, които имат нужда. За рождените дни вместо подаръци събираме пари.

Това е нещо, което винаги ме е карало да бъда аз – необходимостта от независимост. Това е и една от причините да спра да пуша цигари. Почувствах се страшно зависим.
Само мъжка компания ли е? „Сексът и градът“, но по-силово?

Само мъжка. Е, жени идват от време на време. Някой от приятелите си води позната, колежка.

Какво си говорите?

Небивалици най-вече. Професионални теми не се засягат. Казали сме – който иска нещо професионално да си каже, сяда на отделна маса за 15-20 минути. Говорим си предимно за почивки. Шегуваме се, анекдоти, вицове.

Не може да не говорите за жени.

Естествено че говорим за жени. Това е основната тема.

И какво разбрахте за жените от тези разговори?

Жените са много особен лакмус. Не обичат лъжата.

Така ли?

Можеш да премълчиш истината, но когато изречеш лъжа, доверието свършва. Никога не можем да разберем жените. В пространството се говори, че не знаят какво искат. Не съм убеден дали мъжете знаят какво искат. Познавам много мъже, които не знаят. Както е казал Екзюпери, не е важно какво искаш да получиш, а когато го получиш, дали все още го искаш.

Човек като вас – успял, реализиран мъж, какво още иска да получи?

От известно време ми изчезна усмивката.

Защо?

Отложих решаването на важен въпрос, което ми отне любовта. Сигурно тази жена, даже не жена, за мен тя е момиче, винаги ще остане в съзнанието ми. Но всяко нещо има начало и край. Това беше безкористна любов, защото бяхме абсолютно независими един от друг в работата и във финансите. Когато се виждахме, го правехме единствено и само защото го желаехме. Това създаваше у хората впечатлението, че връзката ни ще бъде вечна.

А защо приключи любовта?

Навремето когато се развеждахме с жена ми, съдийката ме попита кой според мен е виновен и аз казах, че в случая няма невинни. За себе си сега смятам, че съм проявил недостатъчно твърдост. И затова бих искал да посъветвам всички – да се борят за любовта си. Но по красив начин. Любовта не бива да бъде загрозявана.

Как човек може да се бори за любовта си?

Нея или я има, или – не. Мога да кажа как съм я връщал. Защото ние сме имали доста раздели в съвместния си живот. Стихотворенията бяха един от начините. По мои стихове с Ивелина Балчева направихме три песни, които се въртят по националното радио, по БГ радио.

Какъв е този медальон, който носите?

Подарък ми е от това момиче след едно нейно пътуване до Египет. Тя донесе два картуша (овал, с който в Древния Египет са ограждали имената при изписването им – б. а.). С моето и нейното име. Подари ми картуша с моето, но ме попита искам ли да нося нейното при условие – ако се разделим, да й го върна. Когато я попитах сега иска ли си го обратно, каза, че ми го подарява.

Защо го носите още?

Не бих искал да кажа, че е навик, за мен то е частица от нея. Знам – няма връщане назад, но съжалявам, че нямах възможност да й покажа, че можем още. За пореден път съдбата се намеси и в момента, в който се разделяхме, ме запозна с друго момиче, с жена, която се надявам да ми върне усмивката. Зад всеки успял мъж седи една жена. Всички казват, че сте нежният пол, слабият. Но жените са по-силни от мъжете, вие движите света.

Вие в какво сте слаб?

Аз съм един обикновен мъж. (Смее се.)

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР