Милена Фучеджиева: Беше разгулно време

Милена Фучеджиева е писател, киносценарист и блогър с жилещ език

Адриана Попова 20 January 2015

Снимка: Симеон Лютаков

Фамилната история в книгата има ли нещо общо с твоята?

Това е измислена история. Мечтата ми беше да имам такъв баща, какъвто съм описала. Моят не беше такъв. Изобщо. Нито майка ми беше като Маруся. Но има елементи от родителите ми, които бяха красиви хора, елегантни. Майка ми е от стар и заможен македонски род. Със здрави връзки в революционното движение. Прадядо ми Никола Хаджиев е бил богат търговец. Изпратил дядо ми в Солун да учи в лицей. Дядо ми на 15 г. се натоварил на кораб да бяга за Америка, но брат му го свалил от кораба.

От дядо ми тръгва тази мечта за Америка. Беше мечта и на майка ми и тя ми я предаде. Историите за софийската аристокрация, за това какво са преживели много от тези хора след 1944 г., съм разбрала от Соня Василева, най-добрата приятелка на майка ми, невероятна жена. След смъртта на майка ми тя ми стана като майка. Благодаря на Бог, че я има.

Занимаваш се с астрология. Какво виждаш?

Астрологията казва – от 2013 до 2015 примерно ще имаш пречки в дадена посока. Ти няма да спреш да правиш това, което правиш, но когато не ти стават нещата, не си толкова съсипан. На мен това много ми помага. Може да е абсолютна заблуда, но си ми харесва. Нумерологията също. Майка ми ме научи да правя изчисления. Когато бях на 12-13 г. се случи нещо, което ме накара да повярвам в тези неща.

Една журналистка, казваше се Слава Джерекарова, се занимаваше с нумерология. Тя ми направи хороскоп, майка ми го показа – по трите имена се изчислява. 1982 г. беше подчертана с три черти (тогава става ужасната автомобилна катастрофа, в която 19-годишната бременна Милена едва оживява, а Ради – бащата на неродената й дъщеря, загива). Аз не бих казала това на детето си, но майка ми ми го каза. Слава Джерекарова предсказа, че ако се прескочи 1982-а, животът ми ще е коренно различен. От този момент нататък ти живееш с тази мисъл. И наистина животът ми се обърна с хастара наопаки.

В книгата е описан пророчески сън на Лола.

Три дена преди катастрофата сънувах как ми падат зъбите – един по един, бели и здрави зъби. Бях в абсолютна паника. Казах на баба ми, че ме е страх, че нещо ще се случи. Казах и на Ради – тръгваме на път, ама ме е страх. Този сън си беше абсолютно пророчески. Имала съм няколко такива със зъби, които падат. На следващия ден разбирам, че някой е умрял. Аз имам животински силна интуиция. И с времето тя като че ли се развива все повече и повече.

Простила ли си на хората, които са те наранявали?

Аз съм биткаджийка. Влизам в битки съзнателно не защото не мога да се контролирам, а защото имам принципи, които отстоявам, защото съм зодия Тигър и ми е интересно. Това няма общо с прошката. След толкова години мога да кажа, че не изпитвам омраза към Христо Сираков (той управлява колата при ужасната катастрофа – б. а.). Някога ми е бил приятел. Знам, че и той съжалява. Но ми беше крайно трудно да живея с травмата, да бъда по едни улици с него. Трябваше да замина за Америка, за да се дистанцирам. Това, което е станало в миналото, е минало.

ОЩЕ ...
Вече съм спокойна. Но на хора, които ме нападат, че съм дъщеря на комунист (писателя Дико Фучеджиев – б. а.), няма да спра да казвам, че имам моите си принципи. Аз съм свободен човек, обичам баща си, но не нося никаква отговорност за компромисите, които е правил. Казала съм, че никога няма да вляза в политиката. За разлика от Евгения Живкова, от Сергей Станишев, от хората, които осребриха страхотно партийната принадлежност на родителите си. Аз съм свободен артист. Изкарвам си парите сама и не съм взела стотинка от държавата за никой от моите проекти.

« предишна страница
2 КОМЕНТАРА
2
katya
01 December 2018, 23:25

Слабо некадърно изсмукано от пръстите книжле.
Напъни на пишман писателка, живяла доста добре по времето на омразния комунизъм, благодарение на топлите връзки на баща си с бай Тошо.

1
Веси Паскалева
17 March 2016, 13:40

Надявам се във втората Ви книга Калина да не Ви е прототип,а хубаво българско име.Колкото до секса преди и сега е един и същ.Не съм съгласна,че през социализма правехме безразборен секс,не се продавахме.Аз също съм била в престижна пловдивска гимназия и имах съученичка,която също беше принудена да остави детето си когато беше в 11 клас,но сега се случват още по-фрапантни неща.С интерес прочетох книгите Ви защото Ви харесвам.

ТВОЯТ КОМЕНТАР