Селянинът от шатору

„За късмет съм се родил в бедно неграмотно семейство, почти средновековно – споделя актьорът в автобиографията си Ca c’est fait comme ca („Ей така беше“), която се появи в началото на октомври и разбуни световните медии, – но никога нищо не ни е липсвало. В края на месеца, когато родителите ми оставаха без стотинка, търговците ни продаваха на вересия. Баща ми пийваше повече и говореше на цигански или на испански.“ Депардийо е роден в Шатору – малко градче в селскостопански район, съсипан от войната и немската окупация. Баща му е железар и огняр, майка му ражда шест деца, едно от които умира, а Жерар на 7 години асистира при раждането на по-малката си сестра Катрин, на 8 г. – на най-малкия си брат Ерик. Преди появата на самия Жерар майка му научава, че собственият й баща спи със свекърва й. Шокът е толкова голям, че Лилет, както я наричат, иска да напусне мъжа си. В този момент разбира, че е бременна. Баща й и свекърва й се обладават като млади влюбени, а тя се опитва да махне растящото в корема й бебе с куки за плетене, за да избяга от всичко това. Мъжът й се връща всяка вечер пиян, повръща или пред прага, или в къщата и се срутва да спи. У тях мирише. Къпят се само в неделя. Жерар е нежелан до момента, в който идва на белия свят. „Веднъж излязъл от корема на Лилет, не можеха да ме убият. Родителите ми ме обикнаха по техния начин, без да ми пестят мъките, страховете и срама. Бях много гален и прегръщан.“

Баба му, спомня си актьорът – майката на баща му, работи на тоалетните на летище „Орли“ и ежедневно се бръсне с Gillette. Малкият Жерар се затичва да я прегърне и всеки път й казва: „Бабо, боцкаш!“ „Шт – пресича го тя. – Утре ще си тегля една контра.“
Детството на Депардийо е щастливо, свободно и пълно с пакости. Гонят го от училище, защото родителите му не могат да си позволят да плащат. Не е кръстен, не е имал първо причастие по същата причина. На 10 години прилича на 15-годишен. Шофьори на камиони и амбулантни търговци му предлагат хомосексуална любов. Той реагира накратко: „Кинти?“, казва цена. Получава кинтите. На 13 г. е висок 1,75 м и тежи 60 кг. Търгува със стоки от американската военна база в Шатору и прави много пари. На 14 със свой познат обира гробове на току-що погребани и после разпродава бижутата. Парите мушка по джобовете на майка си, раздава на приятели и харчи до дупка. На 16 напуска градчето,  заминава за Париж с най-добрия си приятел, който ще учи актьорство. Жерар го придружава и на курсовете. Един ден изкарват Жерар на сцената. „В края на 1966-а се озовах при режисьора Жан-Лоран Коше. Бях с дълга коса, огромни кожени боти с косъма навън, с безформен панталон. Почти никога не се къпех, на нищо не приличах. За него бях почти като извънземен млад дивак. Но това не го притесни. Изпрати ме на уроци по пластика, по поезия и френски и всичко това безплатно. Видя нещо в мен.“ За Депардийо театърът е магия, думите, които се учи да произнася, са непонятни, но му приличат на музика, която иска да знае. И намира своя свят, света, в който да изрази енергията си напълно.

Френска слава

Дебютира през 1967 г. в „Топки“, следват „Последното танго“ на Франсоа Трюфо, „ХХ век“ на Бернардо Бертолучи, „Камий Клодел“, „Сирано дьо Бержерак“, „Желязната маска“, „Хамлет“, „Граф Монте Кристо“, „Распутин“. За актьорството казва: „Ако не се пазиш, професията те всмуква като водовъртеж. Плащат ти щедро, третират те като държавен глава. Изгубих връзка с реалността на 22 г., когато станах баща. Престанах да присъствам за всички, които имаха нужда от мен.“

Жените

Партнират му най-красивите и най-големите: Орнела Мути, Катрин Деньов, Изабел Аджани, Изабел Юпер, Анди Макдауъл. Признава: „Чувствах ги по-близки на интелектуално ниво, отколкото в леглото. Никога не съм бил съблазнител.“ Жените на сърцето му са съпругата му Елизабет, от която има две деца – Гийом и Жюли, бразилската манекенка Карин Сила, от която има дъщеря Роксан, уникално красивата Карол Буке, с която живее девет години. И Елен Бизо, с която имат син. „Говоря с близките си от дъното на душата си. Понякога, разбира се, е несръчно. Всъщност изцяло се провалих с тези, които обичам.“ Дава им пари, но не знае как да изрази любовта си. Не е имал от кого да го научи. Майка му и баща му се обожавали без думи. Когато чувствата ставали нетърпими, скачали в леглото да правят деца. Говорели си, когато се карали. Жерар още помни дългите мълчаливи вечери, в които се чувало жуженето на някоя муха, а всичко тънело в напрегната тишина. Не подозирал, че го подготвят за сцени на големия екран.

Руснак по паспорт и по душа

През 2008 г. е обявен за най-богатия френски актьор. През 2013-а става руски гражданин, протестирайки срещу високите данъци в родната си страна. Твърди, че се чувства прекрасно в Русия. „В Саранск, където живея, ми се случва да се спра на улицата, за да послушам как пеят младите момичета. Като в поема. Чувстваш се в различно измерение, където гласовете, духовете и вятърът се сливат в едно.“