Георги Стайков: Мъжки истории

Покани Георги Стайков на разговор и гледай какво става

Лилия Илиева 18 March 2015

Снимка: Александър Осенски

Да не би да колекционираш?

Имам двайсет и няколко часовника, без тези, които съм подарил. Най-ценният ми е от Верховного главнокомандущего въоръжëных силов СССР, правен е в Швейцария. Ходя да си купувам някакви античности. (Вади плоско шише за пиене, облечено в кожа, и четири ножа). Мъж без нож не е мъж! Имам към 30 – шведски, бойни, такива от щикове за калашник от Първата световна война. Аз си плащам за тях. Имам и подаръци. Ето ти боен нож, правен по специална поръчка за един генерал, който не е между живите.

Гледай сега – показва друг, – този е с отвертки. Американска работа. Швейцарецът – показва трети, – разбира се. Това е шведски нож – показва четвърти. – Красавец! Интересното е, че бъркам в едно чекмедже на синко в Швеция, сега, като стана по-съзнателен, и какво вадя? Два пластмасови ножа, два пластмасови пистолета и фенерче. На тати! Подцених го, като ми показваше айкидото, измести ми центъра на тежестта, сложи един крак. Ама това не е всичко. Аз си падам много по пистолети – отива до колата си и се връща с един. Хората от съседната маса се съсредоточават. – Този е само със сачми.

Не го насочвай към мен!... Защо ти е?

Спокойно! Нося си го в колата, за да мога да уцеля някоя яребица, примерно. Ха-ха.

Баща ти ли те запали по оръжията?

Не, той шиеше гоблени – „Тайната вечеря“, „Мона Лиза“, със специални вилерови конци. Останаха при сестра ми. Имам и полусестра – Неда, майките ни са различни. Тя ми е обещала да ми даде един автопортрет на Рембранд. Повечето гоблени на баща ми са при нея.

На колко години беше, когато вашите се разделиха?

На 7.

Баща ми казваше (преправя си гласа): „Сине, не си лягай с жена, с която няма какво да си кажеш на сутринта, и с жена с повече проблеми от твоите“. Брилянтно! Осъзнал съм го, след като съм правил тази грешка. Айде, нема нужда! 5 реплики за жени и 6 за живота ми е казал и всички са в десетката.
Не повтаряш ли същото със сина си? И дали не те теглеше да пътуваш, защото баща ти е пътувал?

Сигурно. Баща ми беше авантюрист парекселанс. (Казва на английски): винаги следваш родителите си, каквото и да правиш. Дядо ми – бащата на майка ми – зъболекар като нея, след като участва в Септемврийското въстание и го пребиват от полицията, бяга в Нант, Франция, и там учи и работи 10 години. Беше зъболекар и зъботехник. Сам правеше протезите. За пътуванията може така да е, но аз не мисля, че синът ми е нещастен.

Колко често го виждаш?

Старая се да е по-често. Говорим по скайп, на български. Мариан се научи от любопитство и говори като българка. Пее много хубаво народни песни, например „Девойко, мари, хубава“. Сега не мога да пътувам при Коко, но ще отида през март. Той беше с мен на морето. Да сме живи и здрави, ще взема едно място до Слънчев бряг и ще построя къща, за да може, като стане на 17-18, да ходи с едно малко джипче до Слънчев бряг с приятели.

Предложил си на Мариан да се ожените в ресторант в Лондон два часа след като сте се запознали. Каква жена може да те провокира да направиш това?

Хубава. И интелигентна. Интелектът е изключително важен. Никой истински мъж не иска да има тъпа жена. Може, ако е много тъп. Че мъжете се плашат от интелигентни жени, е проблем на самите мъже, не на жените. А Мариан я срещнах в руския ресторант, увековечен в „Мисия Лондон“. На Алек Попов аз съм казал много неща впрочем, които той иначе нямаше да ги види, друга история! Бяхме в една гимназия.

Как изглежда според теб истинският мъж?

Като мене, бе! Изглежда добре, може да се бие, да язди кон и да стреля. Всичко останало е бонус. Аз знам 12 езика, завършил съм Класическата гимназия и НАТФИЗ със златен медал. За филма на Рангел Вълчанов „А сега накъде“ научих езика на глухонемите, за пиеса във ВИТИЗ – да свиря на саксофон. Асен Блатечки ми каза, че от този спектакъл си спомня само мен как съм свирел на саксофон. Мъжът и жената са такива, каквито са от 200 000 години. Това, че в 20 век се появява вегетарианството, слабите анорексични модели, които приличат повече на момчета... Какъв е бил идеалът за жена до 1940-а г.?

Пълничка.

С хубави цици и дупе. Така – едричка! Не мога да разбера защо в последните години трябва да се опитваме да го променяме с всякакви хапчета за отслабване... Истинската жена е и интелигентна – в моя свят. И е една – хубава. Дъска няма как да харесам! Моделът за анорексичката с малко дупе е измислен от французите гейове, които създадоха модата. Защо си слагат анорексичките подплънки на гърдите? За да приличат на жени.

Само това? Ако питаш някоя жена, тя ще ти изброи хиляда изисквания: да е с чувство за хумор...

Аз имам. После?

Да е мъжкар, да си държи на думата, да е достоен.

И сигурно богат, но грозен? Това ме потриса. Има много мъже без пукната пара и с толкова качества. В старото време, при соца, бяха други правила. Трябва да обясня на всички жени, които четат това, че ако истински мъж усети, че една жена е за продан, тя спира да му е интересна. На четири ракии е друга история.

Баща ми казваше (преправя си гласа): „Сине, не си лягай с жена, с която няма какво да си кажеш на сутринта, и с жена с повече проблеми от твоите“. Брилянтно! Осъзнал съм го, след като съм правил тази грешка. Айде, нема нужда! 5 реплики за жени и 6 за живота ми е казал и всички са в десетката. Има една мъдрост, която съм научил от Зако Хеския, че човек трябва да има 5-6 важни хора, които да са му коректив.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР