Не се ли страхувате, че децата ви също ще платят за вашата известност?

Л. Не. Те имат право да бъркат по пътя, където искат, без никакъв проблем. Това е техният живот.
Г. Не ни притеснява.
Л. Ние самите сме се научили да пазим собствения си живот, да разделяме важните неща.

Казвали сте, че не сте имали конфликти, когато сте работили заедно досега. Настина ли, поне веднъж?

Л. Не сме имали (чука на дърво). Винаги можем да седнем и да си кажем нещата, без това да е конфликт.
Г. Ние добре знаем за кого къде започва някаква граница. Не си позволяваме да я престъпваме. Знам, че това, което ще нарани нея, ще нарани и мен.

Кажете една такава граница на дразнене.

Г. Лора се дразни много, когато сме в заведение и иска да си тръгне, някой да каже – хайде да останем още малко.
Л. Това ме влудява (смее се). Галя е много по-социално животно, докато аз съм по-необщителна. Тя все иска да ме извежда навънка, а аз се чувствам добре, когато съм в позната среда, хората са познати, столовете дори, за да мога да се забавлявам. Галя е обратното. И се дразни, че трябва всеки път да ме увещава.

И двете досега сте работили в екип с други хора. Какво научихте от тези партньорства?

Г. Лора със сигурност е научила повече, защото при нея е имало по-голямо поле за изява и срещи с нелеки характери. В новините това не е толкова изявено, защото има сценарий, всеки си чете нещата, не можеш в такава степен да демонстрираш егото си. Имам добри спомени от всички мъже, с които съм водила. Асен Инджиев, Юксел Кадриев, Косьо Филипов, Христо Калоферов, Богомил Грозев, Николай Дойнов.
Л. С кого не си водила е въпросът (смее се).

Г. При Лора тези екипи са по-интересни.
Л. Коритаров ме беше кръстил Веселата вдовица. В един момент непрекъснато обезглавяваха някой водещ до мен и според него аз бях щастлива от този факт. Казваше: „Признай си, че ти е хубаво“. Спасявало ни е, че той има много свежо чувство за хумор. Това ни обединяваше. Във всичко друго бяхме различни. Милен Цветков също е много силен характер, но пък беше кавалер в общуването ни. Не мога да кажа, че съм имала конфликти с него. Те са сладури и двамата, просто имат силно его.  

Не е ли в длъжностната характеристика на водещия да има силно его?

Л. На нито една от нас не й е било цел да стане водеща.
Г. Случи се въпреки нас. Мен ме изненадаха с предложението да водя. Чувствах се млада и не съвсем готова за това.
Л. Като ми казаха, че ще водя сутрешен блок, такъв плач му дръпнах, преди да започна. Другото, което мога да кажа категорично, е, че тази професия ни направи по-дебелокожи. Бяхме прекалено чувствителни. Направи ни годни за времето, в което живеем.

Как си почивате?

Л. Аз имах период, в който след предаване в събота и неделя се разхождах по Витоша по един час, докато изчезне всяка мисъл за разговорите в студиото. 
Г. Почиваме си, като не говорим за телевизия. Не сме от хората, които като седнат да пият вино, приказват само за работа. Слава богу, имаме много други теми. Опитваме се, излизайки от работната среда, да затваряме вратата и да отваряме друга – лична, наша си. Имаме много приятели извън телевизионните среди.

Кажете все пак нещо за бизнеса с памперси и мляко. Не може да не сте влизали в „БГ мама“ да обсъдите някоя тема.

Л. Нито веднъж.
Г. Имаме си приятелки за тази работа. Говорим си с тях.
Л. Даже помежду си не сме обсъждали много-много такива неща.
Г. Или е било между другото.

Кой ще ви помага с децата, когато сте на работа?

Г. Баби и дядовци.
Л. Слава богу, разчитаме на близките си хора. През лятото правихме интервю с Теди Духовникова. Тя си спомни как Лора се е учудвала, че те и приятелите им си гледат толкова свободно децата.
Л. Не бях учудена, бях приятно изненадана. Да видиш някого колко свобода дава на детето си – то яде пясък, ягоди, яде кора от диня. Едното дете се грижи за другото. Беше много приятно да ги наблюдаваш.

Г. Това важи по-скоро за къмпинга. Там реално, където и да отиде детето, все ще е при познати. По-добре ти се получава да гледаш свободно едно дете. И когато му се ядат ягоди, яде ягоди, когато му се яде пясък...
Л. Плажът дава много възможности.