След около година плаване започнах да публикувам статии в едно карибско издание за мореплаватели и оттам също започнахме да припечелваме малко. И не на последно място са нашите спонсори – фирми и хора, които ни дават отстъпки при покупката на продукти, или фирми, които искат да рекламират на нашата интернет страница. На остров Монсерат пък заменихме уловената риба срещу разходка с кола до града, засипан от вулкана.

В тази зона по закон нямаш право да влизаш пеша, само с кола. И така, засега не ни се налага да работим. Прекрасно усещане е да нямаш нужда от много неща. А като свършим парите напълно, ще спрем някъде, ще поработим временно и ще си заредим касичката. За нас парите не са цел.

Ветроходството е единственото безплатно транспортно средство за дълги разстояния. Идеята ни е да обиколим света, да пътешестваме и да се наслаждаваме на живота с минимален бюджет. Мисля, че тази алтернатива на консуматорството вдъхновява много хора освен нас.

Как се решихте да спрете децата от училище? Упрекват ли ви за това?

Първата година бяхме с двете деца. Но синът ни Виктор е вече на 17 години и реши, че този начин на живот не е за него. Липсваха му приятелите и се прибра в Канада. В момента ходи на училище и работи през уикендите. Живее с приятелско семейство и е щастлив.

Дъщеря ни сега е на 11 години. Ходи на училище в Канада до трети клас. В момента учи „задочно“ на лодката. Имаме учебници, книги, тетрадки и често импровизираме уроци според мястото, където сме, или нещата, които виждаме и правим. Например след като имахме щастието да плуваме с морски костенурки, взехме урок за тях от една книга. Но в книгите можеш да прочетеш милион факти за морските костенурки, но никога няма да научиш какво е усещането да плуваш до тях, да ги наблюдаваш отблизо как пасат водорасли, как си поемат въздух, как летят под водата в каданс...

В Барбадос посетихме пещери. Превърнахме го в урок за пещерите – как се формират, какво представляват, колко време отнема да се калцират сталактитите и т.н. Имаме учебници от Канада, от Тринидад и Тобаго и Мая сама решава какво да учи според това какво й е интересно. Насила я карам единствено да учи математика.

За нас не е важно Мая да следва стриктна учебна програма от нито една държава или учебно ниво. Важно е да се развива умствено, да чете, да научава неща с темпото, което на нея й е най-добре, и в същото време да й е интересно. Образованието, което й даваме чрез това пътешествие, е много по-ценно от висенето в учебната система на определена държава, където половината от нещата, които децата учат, не са им интересни, а другата половина са напълно ненужни. Вярваме, че като спряхме Мая от училище, й направихме услуга. Дали сме прави? Времето ще покаже.

Много хора ни критикуват, че Мая не ходи на „нормално“ училище. Обвиняват ни, че я лишаваме от евентуални бъдещи възможности. Други ни поздравяват за смелостта да предложим на дъщеря си Света като Училище, където всички хора, които срещаме, са учители и всеки ден се случва нещо различно, от което всички се учим. И така, детето ни ходи на училище. Училище, което обаче не е сграда.

Кои са най-силните ви преживявания и спомени от 2014 г.?

Срещнахме диви фламинго, маймуни, алени ибиси, кит, крокодили, игуани, делфини. Плувахме с морски костенурки и прасета. Посетихме старинни крепости в десетина различни държави. Изкачихме планини и надникнахме в гърлото на действащ вулкан.

Влязохме в пещера, пълна с хлебарки, паяци и стоножки. Скачахме от водопади, опитахме непознати плодове, хванахме 20-килограмова риба тон. Плувахме във вулканичен риф с горещи балончета около нас, изкатерихме се до врящото езеро. Научихме се да караме сърф, да плетем кошници от палмови листа, да правим баница и кисело зеле с морска вода.

Сприятелихме се с хора от цял свят. Ядохме сурови морски таралежи и живи термити. Хванахме акула и я върнахме в морето. Иво осъществи една от детските си мечти - да се наяде с банани.

Как поддържате форма?

Прекарваме доста време на лодката, когато сме на котва. Сутрин чистим, перем, учим, готвим, ремонтираме. Иво тренира всеки ден, тича по 10 км през ден и прави упражнения на лодката. С Мая тренираме от време на време, много по-несериозно. Понякога правим йога. Гмуркаме се в рифовете. Ядем точно каквото ни падне, невинаги е здравословно, но сме на принципа „ядем, за да живеем, а не обратното“. Пием бира, винаги най-евтината, и постоянно търсим къде продават сладолед. Някой ден може да напиша книга със заглавие „Как обиколихме света в търсене на сладолед“.

Как се чувствате 24 часа в денонощието заедно?

С Иво от 17-годишни сме непрекъснато заедно, но това съвсем не означава, че имаме напълно „хармонична“ връзка. Напротив. Спорим за всичко и се караме постоянно. Понякога е истинска лудница на лодката и един от двамата си събира багажа и напуска, поне веднъж месечно... Но някак успяваме да се „сдобрим“. Морето ни помага, понеже е трудно „да напуснеш“, когато наоколо е само вода. Накратко – нормално семейство сме, с нормални отношения. Много се обичаме.

На какво ви научи морето?

На търпение, на компромиси и на дълбоко уважение към природата. В морето няма разписания. Повечето хора си навиват часовника и стават в 7, автобусът идва в 7,30, започват работа в 8 и се връщат вкъщи в 5. При нас нищо не се знае. Кога къде ще сме е трудно да се каже, защото чакаме подходящ вятър и вълни дни и седмици наред. Научихме се да чакаме.

Кои български сайтове предпочитате и следите ли какво се случва тук?

Тъй като нямаме постоянен достъп до интернет, нямаме възможност да следим каквито и да било сайтове. Изобщо не знаем какво става в България: нямаме представа кой е президент и т. н. Нас ни вълнуват други неща, като дали се задава буря, има ли нови правила за записване в дадена държава, каква валута ще трябва да обменим.

Мислите ли някога отново да се установите на сушата?   

Да, кроим планове на старини да си построим малка къща с голяма градина за плодове и зеленчуци, да отглеждаме кокошки, може би 1-2 кози. Смятаме да си инсталираме слънчевите панели на покрива й и отново да живеем извън системата. Но не знаем къде. Може би обратно в България, в Родопите.

Цифрите говорят

Между юли 2013 и януари 2015

- изминахме над 5000 морски мили
- бяхме в над 20 държави и над 70 острова
- изгорихме общо 140 галона гориво (560 литра)
- имаме стотици нови приятели
- хванахме над 100 риби
- изкачихме 6 вулкана
- посетихме 15 пещери
- използвахме 250 кг брашно за хляб, мекици и палачинки
- загубихме 5-6 такъма за риболов
- събрахме 100 кофи дъждовна вода
- изядохме над 300 сладоледа и 400 банана
- изпихме най-вероятно 1000 бири

Всекидневните приключения на семейството може да следите на www.facebook.com/TheLifeNomadik. Ако тяхната история ви е развълнувала или вдъхновила, подкрепете ги чрез бутон „Дарения“ на www.thelifenomadik.com.