Лекарката, която трябваше да ги коментира, беше в отпуска. Съобщила на мъжа ми, че имам злокачествено образувание, обещала му да не ми казва, но неин колега ми го каза в коридора пред кабинета си, пред опашката от хора. Не се уплаших. Започнах да успокоявам мъжа ми.

По-нататък

Дойдох в ИСУЛ при най-добрия гастроентеролог. Учуди се, че на биопсията пише злокачествен рак, а на епикризата – язва. Оперираха ме с пълна упойка в петък. Събудих се в неделя. От носа ми излизаше сонда, която, както ми обясни лекарят, почистваше белите дробове, излизаше страхотна чернилка. Пушех кутия и повече на ден. Полежах със сонда пет дни, на някои им ги махат още на първия. Оттогава до ден-днешен не съм палила цигара.

Телефонен разговор

Преди операциите ядях много – месо, тлъсто, преяждах, пушех, пиех по една ракийка, една-две чаши вино на хранене. Не се движех. Синът ми обръщаше внимание на това и ме предупреждаваше, че не води към добро. След операцията ми казаха, че трябва да мина през химиотерапия. Не можех да си представя да остана без коса, да нямам сила. Вече бях отслабнала до 45 кг – скелет! Не можех да се гледам в огледалото. Криех се от мъжа ми, като влизах в банята. Не исках никой да ме вижда. Един ден Пламен ми каза: „Зойче, трябва да се възприемеш, каквато си. Заставаш пред огледалото и си казваш: „Аз съм силна, здрава, харесвам се, няма ми нищо.“ Полека го преодолях. Тогава, в болницата, синът ми се обади. Помня какво ми каза: „Мамо, много те обичам. Отварям една врата (просълзява се), подавам ти ръка. Ако ми имаш доверие, тръгни с мен.“

Преди месеци Милен Антонов – синът на Зоя, сподели в телевизионно предаване за начина, по който е помогнал на майка си да се излекува. След предаването публикува историята във фейсбук и за няколко дни текстът му беше споделен 22 000 пъти. Милен няма медицинско образование, завършил е компютърни системи и технологии в Техническия университет. Работи като мениджър във фирма в автомобилния бранш. Занимавал се е с източни практики, като цигун, тай чи и йога, преподавал е карате шотокан. Винаги се е интересувал от здравословния начин на живот.

Стъпка по стъпка

Детето ми е много скъпо, знам, че ми мисли доброто, и му се доверих. Ролите ни се обърнаха. От майка станах нещо като негово дете. Още в болницата започна да ме учи да дишам правилно, дълбоко, да спирам мислите си, да съм спокойна. Цял живот в стремежа си да бъда добра съм се съобразявала с всички. Преживявах много, ако някой ми каже нещо накриво. При разговорите ми със сина ми успях да го преодолея.

След като той замина за София, а брат му – в Италия, ме беше налегнала мъка. Не можех да заспивам. 15 години не бях спала нормално. Милен ми обясни как да отпускам мислено постепенно цялото си тяло от краката до главата. Започнах отново да спя, в началото по 13 часа.

Животът ми се промени коренно. Изключих месото, сиренето, бялото брашно, бялата захар, солта. Минах на фрешове от плодове и зеленчуци. Милен държеше най-вече да си оправя зъбите. Оправих ги. В края на първата година включих и ядки в менюто си, смлени. Сега ям супи, картофи, леща, грах. По малко, и много дъвча. Синът ми казва: „Колкото ти е ръчичката – показва с жест, – толкова ще хапваш. Не преяждам или ако се случи, си полежавам и след това ставам и много работя.

Майка ми, като ме видя толкова отслабнала след операциите, осъзна, че не мога да я подкрепям да се движи, да я обслужвам. И да видиш как тръгна първо с патерица, а сега – виж я – ходи и без да се подпира.

Подобрение

Почувствах го на първия месец. Ходех отначало трудничко, но много. Ставах, вървях, вървях. Въздухът в това село е чуден... Излизаш и дишаш. След операцията хемоглобинът ми беше паднал. Препоръчаха да ям месо. Но не беше нужно, стабилизирах нивата с фрешове от червено цвекло, копър, спанак и коприва.

Месото ми липсваше. И сега особено като започнат да се правят тия хубави пържоли, като замирише... Позволявам си риба на скара и да не е тлъста, или варена. Щом е за твое добро и се чувстваш добре, свикваш абсолютно на всичко. Как няма да имам енергия? Живея по съвсем друг начин. Правя сутрин упражнения, дишам по определен начин, отпускам се вечер, преди да заспя. Пия жълт кантарион и бял равнец по съвет на билкар.

Един път живееш, трябва да го живееш с мислене този живот. Да се бориш да живееш нормално, за да можеш да живееш по-дълго и да се радваш на всичко. Или колкото живееш, да си здрав.