Първата, голямата, решаващата

Теодора се запознала с бъдещия си съпруг още докато била на 14 години. „Нали ти казах, изглеждах по-голяма, бях развита и предизвикателна. Една вечер се метнах в такси, за да отида на тренировка, и се влюбих в шофьора. Той ме загледа, аз – него, и така. Отначало не повярва, че съм в седми клас. После обаче показа страхотно търпение и внимание към мен. Аз сигурно и затова го харесах толкова много – беше зрял, знаеше как да се държи, как да изчака и да постигне целта си.

Сигурно ми е липсвал баща ми подсъзнателно, навярно заради това съм привличала по-възрастни от мен мъже и затова самата аз съм ги търсела.Не знам. Но бъдещият ми съпруг ме спечели не само с външността си, но и с доброто си възпитание, с това, че не ме притискаше до стената да му се отдам физически. Изчака ме да стана десети клас. И след като завърших, се оженихме.

Мама се радваше, защото смяташе, че като се омъжа, животът ми ще стане по-добър, ще бъда защитена от простотиите и посегателствата, от унижението и порицанието. Самата тя, милата, не спря да очаква баща ми да се обади поне, дори да се върне. Имаше кандидати, но дори и приятел не завъртя, камо ли да се обвърже отново. Мисля, че се е жертвала заради мен, макар нито веднъж с нищичко да не го намекна дори.“

Теодора вдигнала сватба, заживяла с мъжа си, родила син. Съпругът й я боготворял, но и ревнувал – как няма, такава млада и красива жена с гръдна обиколка 104 см и талия 60 см. Тя работела като секретарка в тогавашното търговско дружество „Електроимпекс“. Един генерален директор бил уволнен и изключен от партията, след като се опитал да я хвърли на бюрото си и тя запратила пепелника по него. Мъжете й налитали като зверове.

В тая суматоха един ден я извикали от БЧК, за да й съобщят, че баща й е починал при катастрофа и тя е единствената му наследница. Трудно било да я издирят, тъй като при омъжването тя сменила фамилията си. Трябвало да замине за САЩ, за да идентифицира тялото му и да го погребе. От „Електроимпекс“ й помогнали да си купи самолетен билет до Филаделфия. Тръгнала с разрешените 64 щатски долара в портмонето, без нито една английска дума в речника си. Била само на 25 години, излизала за първи път извън България и не можела да осъзнае какво се случва.

Първият сблъсък с другия свят

На летището я посрещнали с табелка с името й семейство полски евреи, с които баща й бил близък приживе. Оказало се, че той се бил женил три пъти и бил профукал по казината състоянието на три богати жени. Приятелите му обаче й връчили чек за 3000 долара, поканили я да отседне у тях и поели изцяло разноските по погребението, извършили го по еврейска традиция.

Присъствали май и трите бивши съпруги на баща й, а нейната снимка се появила на първа страница на вестник „Филаделфия Инкуайърър“ заедно със съобщението, че тя ще получи 30 000 долара обезщетение. Синът на нейните любезни домакини и приятели на баща й обаче бил адвокат и предложил тя да откаже това обезщетение, а той да заведе дело за по-голяма сума. Обяснил й, че сигурно ще се наложи да изчака.

Теодора решила бързо: така и така до момента била пораснала и живяла, без да получи и стотинка от баща си, не й пречело да продължи да не очаква каквото и да било и след неговата кончина. Оставила адвоката да движи делата в САЩ и се върнала в България.

Осем години по-късно се оказала притежателка на доста солидна сума в зелено – адвокатът успял да спечели дело срещу компанията производител на буферите между вагоните на мотрисата, един от които се оказал дефектен и причинил катастрофата, в която загинал бащата на Теодора.

Това малко състояние отворило на българката една нова врата – към живот отвъд океана. Теодора инвестирала голяма част от парите в акции. С другите смятала да осигури на майка си един по-добър и безгрижен живот, какъвто тя заслужавала, но никога не могла да си позволи. За жалост, почти веднага щом Теди се прибрала от Щатите, майка й заболяла сериозно. Две години била по болници и накрая тихо угаснала.

„Имам чувството, че бе родена, за да се мъчи, някаква зла прокоба я преследваше и не видя бял ден. Беше се омъжила на 18 години, после мъжът й я остави на 33 и трябваше сама да отглежда дете“, казва Теодора сега. Нейната женска съдба не била по-лека, но при всички случаи е по-щастлива от тази на майка й.

Френската връзка с висока амплитуда

Опитвала се да убеди съпруга си да заминат заедно за САЩ, където да се опитат да устроят живота си. Той категорично не се съгласявал. И тъй като нещата помежду им полека-лека се променяли и връзката им се изхабявала, Теди трябвало да решава за себе си какво иска да прави. А това, което искала, по никакъв начин не се връзвало с представата й за някакъв оплешивяващ шеф, който да я тика към бюрото, а тя да хвърля пепелници и да се брани.

При един разговор в „Елекроимпекс“ гостуващият на предприятието французин споменал, че моментът е много подходящ да се купуват имоти на Ривиерата – цените в Кан били символични. И дочула това, Теодора, която имала свободни пари, решила да си купи имот там. Откъде можела да подозира, че именно в Кан животът й ще се обърне? Вече се била разделила с мъжа си, но заради детето продължавали да живеят заедно и да играят семейство.

В Кан Теодора отседнала в хотел. И още първата вечер излязла да се разходи по „Кроазет“. Била сама и тъжна – само преди два месеца погребала майка си. И както си вървяла бавно по крайбрежния булевард, чула лекички подсвирвания зад гърба си. Обърнала се и съзряла възхитените погледи на трима мъже. Засилила крачка и решила, че спасението е да седне в някое заведение. Влетяла в „Кларидж“. Поръчала си вино и моцарела и тихичко заплакала – за себе си в ситуацията на неизвестност, за това, че не била сигурна дали постъпва правилно, искайки да си купи имот точно тук и сега. В този момент към масата й приближил непознат мъж и я заговорил на английски. Тя учтиво се измъкнала.

Сутринта на другия ден й съобщили, че на рецепцията на хотела я чака един господин. Оказал се ухажорът й от предната вечер. Видели се още веднъж, преди Теодора да изповяда сделката с имота и да си тръгне. Той я обикалял внимателно и галантно, не показвал желание и готовност да й скочи, както била свикнала да реагират мъжете. Било й приятно да разговарят, нищо повече, дори не й харесал кой знае колко от пръв поглед.

Когато се събудила в хотела си в Париж преди да си тръгне за София, Теодора получила прекрасен букет от новия си познат. Той започнал да й се обажда всеки ден в България. В разговорите им имало много „жадор и жо тем“. Поискал да дойде в София. Дошъл за една седмица, останал четири. И нещата се случили – връзката им станала такава, каквато се очаквало.

По-нататък, когато Теодора трябвало да пътува до САЩ заради едно от делата за обезщетение за смъртта на баща й, французинът я помолил да спре замалко в Кан. От летището в Ница я завел да я запознае с родителите си – тя била очарована от семейството му. Оказали се не само много културни, а и доста богати хора – притежавали верига от заведения, имоти на границата между Франция и Италия. В семейното шато миришело на лукс. Убеждавали Теодора да остане. Тя обаче си хванала пътя към Америка. Само 7 месеца по-късно обаче, както самата тя казва, „връзката им взела висока амплитуда“.

„Бях млада, обичаше ме млад, красив и богат французин, при това без да ме ревнува. Родителите му ме боготворяха, наричаха ме тяхната Джаки Кенеди, косъм не даваха да падне от главата ми. Не можех да повярвам, живеех като в приказка. Научих френски, не се оставих само на тяхна издръжка – намерих си работа в една галерия. Поканите за сватбата ни бяха напечатани, когато внезапно научих нещо, което ме накара веднага да се изнеса.“

Имало много сълзи и страдания след края на тази бурна и романтична връзка, продължила почти четири години. Теодора обаче по принцип трудно можела да понесе изневяра, камо ли с човек от същия пол. Разбрала, че възлюбеният й бил отхвърлен от семейството си и го приели обратно благодарение на нея. Не се чувствала изиграна, но не искала да бъде лечителка, един вид патерица за ресоциализация на някого.

Върнала скъпите бижута, които й били подарили – чашата, пълна с неземно щастие, била безвъзвратно строшена. Прибрала се в България омерзена и стресирана. Четири месеца по-късно родителите на въпросния мъж дошли в София да я молят да се върне, да забрави, да прости. Нищо не се получило, може би така е трябвало да свършат нещата...