Бойка Велкова - укротена ли е опърничавата?

„Тя е Бойка. В името й е кодирана силна жена, борбена и обичаща“, казва за съпругата си Теодосий Спасов. И едва ли някой може да я опише по-точно.

Лилия Илиева 28 May 2015

Снимка: Енчо Найденов

 

Казваш, че книгата на Изабел Алиенде е пълна с безсрамни истини. Кои са безсрамните в твоя живот?

Аз съм обикновен човек. Искам скандалното да е на сцената. Там да съм смела да казвам всичко, да правя неща, които в живота не бих посмяла, за да ги изследвам. Безсрамно е може би, че понякога съм лъгала, за да не нараня някого. А лъжата взема енергия и въвлича в неприятен капан. Гледала съм моноспектаклите на Майк Тайсън и Били Кристъл – големи звезди, публиката им е от стотици милиони. Майк Тайсън признава впечатляващи неща, бил е в затвора, занимавал се е с наркотици. Това е неговият живот. При мен такива сътресения няма, няма любовни истории, защото просто Бойка се е омъжила на 33 години. На 36 е родила. Не че не съм могла да се омъжа по-рано, не че не съм имала предложения, но съм си извървяла моя път и съм благодарна за това. Когато имаш дете и сключиш брак в по-зряла възраст, ти си преживял повече и откриваш в живота друг смисъл. И това също е част от представлението.

Както и снимката ти с Ал Пачино.

Да, гледах го в пиесата „Гленгъри Глен Роуз“ на Дейвид Мамет. Бяхме с моя син. Теодосий му подари разходка в Ню Йорк за завършването на Американския колеж. На служебния изход след спектакъла имаше стълпотворение. Ал Пачино отвори вратата, направи две крачки с химикалка, готов да дава автографи. Хората бяха шокирани. В тоя момент аз извиках силно: „Мистър Пачино, може ли един автограф? Може ли да се снимаме с вас?“ И синът ми ни снима, след което веднага едно момиче до мен каза: „Мистър Пачино, искам да ме целунете“. И той я целуна. А ние останахме като гръмнати. Чакала съм след спектакъл и Итън Хоук, и Кристин Скот Томас. Само че тя отказа да се снима с мен. Имам автограф и от Вал Килмър. Малко е детинско, но и сега бих изчакала някой голям актьор просто за да му благодаря за удоволствието, което ми е доставил с таланта си.

Една от ролите ти, които много харесвам, е на Дора Габе в спектакъла „Две“. С какво ти е близка тя?

Опитвам се да осмисля нейното знание за женствеността, това разбиране, толерантност и непритесняване на партньора, доверието. Близка ми е и с това, че обича красивото, че има невероятна професия. Аз обичам поезията, обичам да чета нейните стихове, открих я по нов начин. И аз имам слабост към мъжете, в смисъл – имам много приятели мъже, много партньори, на които съм благодарна. Опитвам се да ги приемам, каквито са. Оглеждам се повече в мъжете, за да откривам неща за себе си. Дора Габе ми е близка ми с това, че е търсеща. Прощаваща. Аз бързо прощавам.

Кое свое решение би променила?

Каквото е станало, станало е. Така е трябвало. Не съжалявам за нищо, както пее Пиаф. Имало е и добри, и лоши моменти. Всичко е опит. Анализираш, осъзнаваш се. Струва си да живееш тук и сега. Мечтая да съм здрава, да се развия още като актриса, да обиколя света, да се грижа за семейството си, защото това са хората, на които държа. Надявам се през есента да си получа дипломата за режисьор, за да правя моите спектакли, да споделям моя начин на правене на театър, без амбиции. Професията трябва да се упражнява. Пожелавам си будност.

 

ДРУГИТЕ ЗА НЕЯ

Биляна Казакова, актриса: Бойка е кралица

Бойка е кралица. И това, че е сбъркала времето и мястото да се роди, я прави още по-специална. Минава по улицата и всички се обръщат след нея. Мъже, жени, тийнейджъри. Гласът й, косата й, хубавите й крака са станали запазена марка. Около нея винаги има мистерия. Как поддържа косата си, колко е висока наистина, преправя ли си гласа, какво носи в грамадните си чанти... Сякаш е героиня в приказка. Когато прави ролите си, Бойка им се отдава изцяло. Времето застива, Земята спира да се върти и нищо не съществува освен текста, който е пред нея. Обикновено си купува дрехи, бижута, обувки специално за ролята. Отработва походката, смеха, дори дишането на героинята си. Неуморно, без пощада! Когато си до нея, винаги оставаш с усещането, че не си работил достатъчно.

 

 

 

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР