Прословутият писателски маниер на Тарт – един роман на десет години – май няма аналог. Литературните критици се шегуват, че явно има нещо във въздуха на Юга, което пречи на продуктивността на писателите, закърмени с него. В крайна сметка Маргарет Мичъл, авторката на „Отнесени от вихъра“, си остава с един роман, същото важи и за Харпър Ли, написала „Да убиеш присмехулник“. На техния фон Дона Тарт дори изглежда работохоличка. Твърди, че се е опитвала да пише и по-бързо, но бързото писане не й носи удоволствие. Освен това тя особено държи на онзи чудовищен момент в началото, когато следващият роман започва да се издига от нищото върху обикновен бележник – Дона винаги започва да пише книгите си на ръка.

Личният й живот е непробиваема енигма. Не обича да говори и за родителите си. Известно е само, че майка й е била типичната южняшка красавица, която почти не се е интересувала от дъщерите си (Дона има сестра), че двамата с баща й са разведени и че Дона не поддържа почти никаква връзка с него.

Никой не знае и с кого дели Дона голямото си легло от времето на Наполеон, наследено от прапрабаба й, което тя смята за най-ценната си вещ. Никога не е говорила за мъжете в живота си. Най-често споменаваният е писателят Брет Ийстън Елис, автор на „Американски психар“, с когото учат в един и същ колеж във Върмонт и са големи приятели, но нищо повече. Обаче обожава да говори за кучетата си, кокер и мопс, като споделя, че те са съвършената й компания и единствената, на която тя наистина се наслаждава.

Може би Дона Тарт е просто поредната голяма писателка самотница. Като Вирджиния Улф например. А може би е като своята любима птица – щиглеца. През 1992 г., веднага след излизането на първия й роман „Тайната история“ и цели 22 години преди публикуването на „Щиглецът“, тя казва в интервю за Vanity Fair: „Щиглецът е най-страхотната малка птичка. Тя свива гнездо дълго след като другите птици вече са го направили. Докато те строят, тя е щастлива, пее и лети насам-натам, и едва когато стане почти безнадеждно късно, се сеща, че е време да започва и тя“.

Между „Тайната история“ и „Щиглецът“ Дона Тарт пише и романа, който излиза сега на българския пазар. "Малкият приятел" е криминална мистерия със силно южняшки привкус, в чийто център се намира Хариет Дфюфрен. Малкото момиче живее с лелите си в имение в Мисисипи в началото на седемдесетте години. Детството й е белязано от неизяснената смърт на 9-годишния й брат Робин, намерен обесен на дърво. Динамиката на голямото семейство на Хариет е един от фокусите на книгата, както и противоречивите нрави и обичаи на южняците.

Самата Дона Тарт описва романа по следния начин: "След “Тайната история” ми се искаше да напиша книга, която да бъде различна на всички нива. Докато “Тайната история” е видяна изцяло през погледа на Ричард, като заснета с една камера, новата книга трябва да звучи симфонично, като “Война и мир”. Според всеобщото убеждение този начин на писане е най-труден.”