Когато работиш с пчелите, трябва да си изключително бавен, като космонавт в безтегловност трябва да се движиш. Като си спокоен, не ти обръщат внимание. Излита една пчела разузнавачка и дали по миризмата, дали по някакви вибрации те познава. Ако си спокоен, значи идваш с добро. Аз още не съм свалила ръкавиците, но нямам страх от пчелите. Страхът си по принцип го школувах, научих се да го контролирам. След като скочих от 160 метра в пропаст, когато се връщах от Тибет, преодолях и страха си от високото.

Всъщност страх ме е от мен самата. Моят личен комплекс е да не се изложа, да не подведа някого, че нещо мога да направя, а после да се окаже, че не мога. Страх ме е да не си повярвам твърде много, да имам грешна преценка за себе си и способностите си. Страх ме е от наркотици. Страх ме да не си повярвам, че няма проблем и владея положението...

Пчелите ме учат на търпение. С възрастта разбирам, че всичко е в един перфектен синхрон, даже ние самите, опитвайки се нещо да подредим, не си даваме сметка колко неща объркваме. При пчелите, ако оставиш нещата да се случват естествено, те се случват по най-добрия начин. Като си помислиш в общ план, това важи за всичко. Нали има приказка всяко зло за добро. Като нещо не става, значи не е трябвало да стане. Най-много ме кефи при пчелите, че те си следват, как да кажа, висшия промисъл. Една пчела живее 45 дни. Тя няма как да знае какво е било преди и какво ще е след нея. Тя просто прави най-доброто, на което е способна, през тези 45 дни. Това е като Дуомото в Милано, строена не зная вече колко години от хиляди безименни майстори. Започнал я един каменоделец, продължили  неговият син, внук, правнук... Първият не е видял какво става след него. Той просто е направил най-доброто, на което е бил способен. Не е като сега – за един мандат каквото-такова, на парче. Ако не направиш основата перфектно, следващият няма да може да продължи. Но в наши дни все по-рядко се правят неща, които ще останат, ще бъдат надграждани. Важно ни е егото, моето, с акцент върху аз, а не върху делото.

А при пчелите не е така. В нейните 45 дни една пчела работи за иззимуването на тези, които ще дойдат след нея. Няма да види резултата, но е абсолютно прецизна в това, което върши в момента. Това е отговорност за бъдещето. Всички ние тръбим, че трябва да мислим за него, за планетата, но как на практика става това? Всеки от нас лично и персонално как е ангажиран и работи с цел запазване и продължение на живота на всички?

Казват, че сумарно интелектът на всички индивиди в едно пчелно семейство е колкото на делфин. Като общество те имат колективен разум на интелигентно същество, те са единен организъм. Не можеш да кажеш същото за хората – човечеството и колективният му разум са абстрактни понятия без покритие. Колкото повече чета, колкото повече наблюдавам пчелите, толкова повече се влюбвам в тях. Мисля, че това е нещо, което, като го почнеш, няма как да спреш. Оттук нататък се виждам като човек, който винаги ще гледа и ще има отношение към пчелите. Колко кошера ще са, къде ще са, само мои ли ще са, но няма да спра. Мисля, че вече съм трайно ужилена с пчеларство.

Сега си ги наблюдавам пчелите какво правят. Те са хиперработливи. Произвеждат повече, отколкото им трябва, аз от този мед вземам. Има два начина на пчеларство – да вземеш максимума, т.е. всичко. Или екологичният метод – да не ги експлоатираш максимално, а да вземаш само излишното. За мен това не е бизнес, а хоби. Ходя по един път в седмицата да ги наглеждам. Казват, че пчелите ще се оправят дори и пчеларят да греши нещо, да не е опитен. Не е хубаво много да им се месиш.        

Преди да се заема с пчелите, винаги съм имала отношение към меда. Чела съм, че той не се разваля. Така че си нося мед отвсякъде, където пътувам по света. Имам от Скандинавието, от Малдивите, имам от палми, от кестени, от личи... домъкнала съм откъде ли не. Наскоро направих един нарочен шкаф вкъщи, подредих си бурканчетата и даже се изненадах от колко различни места по света съм си купувала мед. Сега започнах да правя експерименти с меда. Нали знаеш колко е хубаво да запечеш сирене с мед? И аз имам една мини лаборатория с номера на бурканчетата с мед, в които слагам различни неща. Мед с трюфел е уникално вкусен! Или с прошуто. Жестоко е! Ядките не дават допълнителен аромат на меда. А когато сложиш в бурканчето нещо с аромат и специален вкус, медът го поема и става като бонбоните на Пиер Марколини*... Направих мандаринов мед, добавяйки мандариново олио. Иначе си имам мед от цитруси, но той носи аромата на цвета, не на плода. Мед с чесън ако знаеш колко е готин! Или с люта чушка...“

Пристигаме. Биляна събува обувките с ток, екипира се с пчеларския костюм, обува гумени ботуши. Отваря кошерите един по един, за да постави вътре лекарство срещу кърлежи. Все още пипа с ръкавици, казва, че не е от страх, а за да не се налага да маже ръцете си с оцет и маточина. Пчелите не се смущават и за миг от намесата й в домовете им, а продължават да носят прашеца от последните есенни цветя, да се борят с осите натрапници, да гонят непотребните вече търтеи... Не зная дали осъзнават, че попаднали при Биляна, те вече могат да бъдат наречени щастливи пчели.

* Пиер Марколини е белгийски сладкар, който първи започва да експериментира с различни вкусове на бонбони