И заради нея пътува?

Заради нея пътувах. Много други неща, които не бих направил никога друг път, съм направил заради нея. Романтични жестове много. Мъжете трябва да ги правят. Всичко така или иначе отшумя изведнъж, завинаги. Кой е най-романтичният жест, който жена е правила за теб? Аз съм чувал много хубави комплименти. На концерт в Димитровград раздавам автографи и една жена признава: „Господин Маринов, искам да ви кажа, че когато застана срещу вас и слушам вашите песни, изпитвам нужда да се гримирам и да изглеждам по-добре.“ Е, това е! На изявите ми болшинството от публиката са жени. Много жени. Нормално е. Но и прожектори светят в теб. Виждам първите три реда. От самото вживяване не виждаш какво става. Така срещнах и тази дама, почитателка моя, и на българската поп музика изобщо. Много пъти съм се шегувал с нея, че добре, че е била на третия ред. Нямаше да я забележа иначе, хаха.

Колко концерта правиш годишно?

74-78. Цялата фирма е създадена да ги обслужва. За мен работят 16-17 човека. Пътувам с два камиона, с LED екрани. Като се изправя на площада във Варна, се пълни с 3000 души. От години използвам предизборните кампании като възможност да пея на повече хора, да се срещам с тях по селата, по градчета, в които не е възможно иначе да отидеш. Виждаш неистова нищета, разковават се гвоздеи, за да отворят читалището. Завиват се крушки, за да се проведе концертът. София стана държава, но не е България. Пея дори когато концертът е на пълна загуба заради прекрасните хора в малкия град. Правя пресконференции във всеки град, интервюта в местните радиа и телевизии. В момента да пееш песни на литературен език, песни със стихове на нашите първомайстори в поезията, е грях. 70 стихотворения на Евтим Евтимов са текстове на мои песни. Имам песни по текстове на Иван Пейчев, на Петър Караангов. Тончо Русев ме е научил на отношение към словото. Една година направихме 106 концерта. От понеделник до четвъртък, докато имаш хал. Пътувахме само с озвучителя ми, пеех, осветен от две лампи, нямах средства. После взех много голям кредит, купих техника, която ми дава възможност да бъда различен, уникален за града, в който отивам. Имам 26 албума. От „Горчиво вино“ насам от 1995 г. всяка година издавам нов, някои години – по два. Затова съм разведен два пъти. Няма по-хубаво от семейството. Колко искам да имам една спътница в живота, която да ме чака! И не виждам пречка да се върна в четвъртък късно през нощта и да бъдем заедно петък, събота и неделя. Да дойде с мен. Но изглежда не съм уцелил.

Кой решава как да си облечен на сцената?

Аз. От тая гледна точка съм ограничен в избора, защото много преживявам нещата и потта много върви на концерт. Не мога да бъда с друго освен с една риза. Обикновено шия по 4-5 на сезон. И след това ги хвърлям, както и панталоните. В София съм с костюм заради огромния концерт, медийното му излъчване и всичко останало. В концерта всичко е градиране, едно цяло. Трябва да го правиш така, че да не изтървеш тия хора, да няма време да си кажат с ближния нещо. Отида ли да се преобличам, всичко отива на кино.

Кога почувства, че си известен?

Не знам, но се почувствах по-различен на първия си професионален концерт – на 2 декември 1981 г. с група „Импулс“ във Видин. Имаше и много хумористи от различни окръзи. Ръководителят на рок група „Импулс“, в ония години много популярна, ме забелязал на промоция на класа ни от Консерваторията и си го запазил в съзнанието. В този момент един от певците в „Импулс“ напуска, аз съм на есенна бригада, берем ябълки около Рилския манастир! Толкова хубаво! Като селско чадо свършвах нормата за час и отивах при момичетата да помагам. Изнамериха ме горе в едни гори зелени, хубави. И започнах моята творческа кариера. От седми клас като барабанист и певец на гимназиалния ни оркестър мечтаех за голяма сцена. След филма за ABBA не съм спал цяла нощ. Знаеш ли какво, Лили... Като се връщам във времето назад, тогава беше върхът на отношенията между хората. Тогава се харесваше художествената музика, сиреч музиката, в която има хармония. Къде са групи като Deep Purple, Whitesnake, като Smokie, като ABBA, певци като Браян Адамс? Помолих момчетата от София Мюзик за Дейвид Ковърдейл – с неговите песни съм израсъл. Всичко съм изучавал. Имитирал съм лягането му на сцената, колената, стойките, косата ми беше дълга, огромна! Обадих се на Амебата днеска и му викам – дай ми два хубави билета и ми уреди снимка с Дейвид Ковърдейл. С Митко (Фънки) сме съученици от Консерваторията. С Амебата сме свирили в първия оркестър. С Иван бяхме по-близки. Митко (Фънки) си е такъв ексцентричен от едно време. Така се обличаше, така викаше. Но ето направиха тази фирма на майтап, стана водеща и... И ако направя снимка с Дейвид Ковърдейл, ще допълня фотографиите с моите идоли. Като дойдеш в офиса, ще ги видиш на стената.

И съм единственият, който има студийна снимка с него. Изгледал съм и петте части на „Роки“, четирите на „Рамбо“. Имам колекция с всичките му филми. Като дойдох да уча в София и слизах към гарата един пореден път да взема колета от майка с компотите, лютениците и другите неща, видях пред бившето кино „Цанко Церковски“ афиша на „Роки“. Толкова се впечатлих. Родителите ми имаха много здравословни проблеми, живеех доста оскъдно, с определени стотинки на ден, но платих 18 стотинки и влязох. Този човек ми стана идол. Той ми показа пътя към успеха. Стигнах до него благодарение на един приятел Зарко, шофьор в Киноцентъра, който ме запозна с Таня, мениджъра и Дейвид Варод, ръководителя, толкова добри хора. Таня се оказа моя почитателка. В 9 ч. на 3 декември, последния снимачен ден, бях в Киноцентъра. Тогава празнувах 30 години на сцена в този ресторант с приятели. Подготовка, организация, нерви. Беше напрегнато. Чакахме доста, после отидохме в този павилион, този цех – грамадния, и докато си говорехме, някакъв американец каза нещо на английски до мен! Веднага познах тембъра! Този смазващ тембър. Виждам Силвестър Сталоун с едни диоптърни очила, облечен с военни дрехи за снимките. И седна в една зона, оградена с въженца, и започна да си чете сценария. В този момент мениджърът му отиде при него и му каза нещо: „Дудуду!“ Той ме поглежда и пита – Are you? И аз тогава вече припаднах. Като Божа крава съм гледал. А той: „Сome in“, и прави жест с ръката. Отидох, хвана ми ръката приятелски като за канадска борба, извикаха фотографи и започнаха едни снимки. Пита: „Казаха ми, че си най-популярният певец в България? Много се радвам!“. А аз мълча като...! Щях да умра два пъти. Тези снимки са в моя офис като гордост, изпълнена мечта. Аз се познавам с големи хора.

Например?

Например много футболисти – Франц Бекенбауер. Аз съм повече футболист, отколкото музикант. Запалянко до безобразие. Играл съм и футбол преди години. С Лотар Матеус съм се запознавал. Идол ми е сър Алекс Фъргюсън. Той промени цялото мислене във футбола и показа, че с колектив може да стават големи успехи. Като заклет почитател на Манчестър съм ходил на стадиона им, купувал съм всички тениски, когато излязат. Викам, псувам, докато гледам мачове. Другият ми идол е Бисер Киров. Много го харесвам, следя живота му и уникалния му начин да се бори с проблемите, с всички предизвикателства. Той е умен човек, знае къде е бизнесът. В бившата ГДР, в Куба е бил най-голямата звезда. Сега в Русия е заслужил артист. Единственият чужденец, удостоен с това звание. Пътува, води предавания по тяхната телевизия. Уникат. Четвъртият ми идол е Цветанов.

Какво го прави чак идол за теб? Или е близост заради интереси?

Какви интереси? Ние си говорим за спорт. Аз познавам човека Цветанов. Приятели сме, защото сме единомишленици. Запознахме се, когато се наложи да издаде разрешение, за да минат камионите, които щяха да заснемат един мой концерт. Тогава беше заместник-кмет по сигурността. Влязох в кабинета му, посрещна ме с една широка хубава усмивка и с думите – колега, как си? Викам – какъв колега съм? Отговаря – абе засичам те всеки ден да тичаш в парка. Допреди две години живееше в блоковете на МВР на две крачки от нас и с неговия най-добър приятел Станимир Флоров, бившия директор на БОП (Борба с организираната престъпност), спортували в парка и ме виждали, че тичам и аз. По-късно се видяхме в парка, тичахме заедно и така. С Цветан Цветанов изповядваме еднакъв морал, семейни ценности. Той боготвори жена си, децата си. Много са рядко такива хора вече. Но тъжното е, че в съвременните медии добродетелите не се изкарват като добродетели, а като недостатъци.

Той ли е най-близкият ти човек?

Най-близкият ми човек е дъщеря ми. С нея споделям, разказвам си проблемите, оплаквам се, хваля се. Беше ученичка, като се разделих с майка й. Беше й много тъжно, но го прие достойно. Времето, разстоянието, годините лекуват.