Бора Бора – романтичният

Безспорно най-знаменитият остров в Южния Пасифик, Бора Бора, буквално и преносно е като булка на сватбен ден: трепти с красота, пред която всички мълчат и благоговеят. Всичко е каквото и най-невъздържаните ви мечти са ви прошепвали, че може да бъде. Бора Бора не е романтичен идеал, той е романтичната реалност „ин персона“.

Младоженците обикновено се отправят към някой от оазисите на сватбено блаженство, намиращи се на малките атоли, които обграждат основния остров на Бора Бора (както и Дженифър Анистън, разбираме впоследствие). Ние – към Brando’s Bora Bora Bungalow – едно от наколните бунгала, притежавани от Марлон Брандо. Съсед му е бил Джак Никълсън. Тези пет бунгала и четирите къщи на склона зад тях представляват най-голямото и високо струпване на сгради на острова.

Бора Бора предоставя възможност за всички водни активности, включително и за най-занимателната – да се гмурнете и да извадите сами перли. В южния край на острова се намира нос Матира, на който е разположен и едноименният обществен плаж. Някои класации го слагат в топ 10 на най-красивите плажове на света и това е първото нещо, което е добре да проверите. Не за друго, а за да пресметнете колко пъти ще може да се връщате там по време на престоя си на Бора Бора. На плажа има две-три малки ресторантчета с непретенциозна храна, дори и един хотел, но това по никакъв начин не контрастира с дивата красота на мястото, а просто дава възможност за по един „Май Тай“ в правилния момент (тук е мястото, на което не просто слагат много ром в „Май Тай“, а направо злоупотребяват с него). След по-скоро постния в кулинарно отношение Таити сме доволни да установим, че Бора Бора е значително по-добре снабден с ресторанти. На острова се намира и световната знаменитост Bloody Mary’s. Основан през 1979 година от ексцентричния полски барон Jerzy Hubert Edward von Dangel и впоследствие продаден на енергични американци, ресторантът е посещаван по равно от простосмъртни и от звезди (аз и „Ролинг Стоунс“, така да се каже). За вечеря има каквото са донесли рибарите. Винаги има говеждо и агнешко, които трептят от свежест, едно до три предястия и няколко десерта. Атмосферата е повече от непринудена: традиционен полинезийски покрив, дървени маси, пънове от кокосови палми за столове, пясък на пода.

През последния ни ден на Бора Бора се отправяме към местния лагунариум. Представете си естествен аквариум без стени и мрежи, в който се навъртат риби, скатове и акули и вие плувате с тях. Без неопренови костюми, само с очила и шнорхел. До нас е малката и бърза чернопереста рифова акула (Blacktip reef shark), която се счита за една от най-красивите и, за съжаление, сериозно застрашени от изчезване акули. Признавам, че в този момент красотата й ми убягва. Има и скатове, на които предвидливо са отрязани дългите до 35 см шипове, защото няма смисъл някой да бъде убоден с отровно жило погрешка. Плуваме и сред коралова градина, в която освен много други красоти, виждаме перлената стрида black lip oyster, която в този момент има електриковосини устни. Чувствам се като дете, което гледа „Търсенето на Немо“ за първи път, и то на 3D.

Какво да опитате

Това, което за мен олицетворява вкуса на Полинезия, е Poisson Cru – нежно, освежаващо, екзотично и убийствено вкусно ястие. Приготвя се от сурова риба тон, нарязана на кубчета и маринована в сок от лайм, смесена с нарязани зеленчуци и кокосово мляко. На Таити цедят млякото в кърпа от току-що свален от палмата кокосов орех.

Заслужава си да се видят в Папеете и Les Roulottes – камиончетата, които се наместват всяка вечер в 18 ч. на градския площад и продават разнообразна храна на прилични цени – китайска, стекове, палачинки, пици и най-вече пресни морски дарове и риба. Чака се много, не се сервира алкохол, и това, което получавате, е сравнимо с легендарните food trucks от улиците на Ню Йорк, за които се пишат книги.

Какво да си купите

Перли Когато стане дума за перли, в Полинезия имат предвид т. нар. черна перла. Цветът й обаче не е черен, а тъмносив с огромна гама от нюанси: зеленикави, патладжанени, сиви, розови, сребристи, графитени и какви ли още не. Сигурно някъде има диви перли, но днес почти 100%  идват от ферми. Например една-единствена перла с идеално кръгла форма, от клас „АAA“, с размер 9,55 мм и идеален блясък, не може да бъде намерена под 200 долара. Пред очите ми в един магазин пробиха перла за 16 000 долара, за да й сложат висулка за медальон само за да открият, че  силно гримираната клиентка италианка се е объркала с една нула и отказва покупката. В същия магазин открих и моето колие, чиято история споделям с тези от вас, които не очакват да бъдат Одри Хепбърн в „Закуска в Тифани“. Когато в стридата се намърда раче или някакво друго същество и започне да я дразни, тя по чисто човешки начин, след като не може да го изгони, го приема и произвежда едни ръбести и с неправилна форма, но с прекрасен цвят и блясък перли, в които аз веднага се припознах.

Monoï е парфюмирано масло, получено от накисването на цвят от тиаре (вездесъщата благоуханна Таитянска гардения) в кокосово масло и е част от полинезийската идентичност.

Ванилия Съществуват три основни типа ванилия: таитянска, мексиканска и бурбон. Таитянската е най-скъпата и се среща в силно ограничено количество – тя е с огромни, месести и влажни шушулки с много малко семки и побъркващ аромат на череши, шоколад, цветя и карамел. Една шушулка струва 6-8 долара. И ако бурбон ванилията се използва като допълваща основните вкусове в едно ястие, то таитянската води в него! Тук опитваме такова крем брюле, което завинаги може да приключи борбата за това кое е по-добро – крем брюле или крема каталана – в полза на французите, и то не с точки, а с години.

Подробна информация и впечатления за Френска Полинезия четете в рубриката „Пътешествията на Яна“ на www.goodlife.bg.