Със своята работа Тейлър привлича вниманието към проблемите на Световния океан. Кораловите рифове гинат, пометени от индустриално замърсяване, глобално затопляне и туристи, които се гмуркат само за да си отчупят парче от тленната им красота. На практика британецът създава изкуствени рифове – дори там, където естествени няма.

Последният му грандиозен замисъл е да потопи край бреговете на вулканичния остров Лансароте в Атлантическия океан малка армия от бетонни фигури. На 10 метра под водата на площ 50 на 50 метра Тейлър формира риф от скулптури, между които може да се плува и които изобразяват всекидневния живот на уморените, уплашени или безразлични хора, на консуматорите и влюбените в себе си, незаинтересовани от света наоколо.

Моделите на художника са реални личности, от чиито лица той снема маски и после ги превръща в гипсови отливки. Една от любимите му е статуята на Абдал, местен възрастен рибар. Именно с нейното прикрепване на морското дъно стартира акцията по потапяне до Лансароте – бетонната фигура тежи около 120 кг. И трябва да бъде натоварена в лодка, с която да се превози до мястото, отредено за подводния град. Тейлър прави всичко това сам с помощта на двама наети за целта работници. Никак не му е лесно. Материалът, от който са отлети фигурите, е бетон с неутрално pH – идеален за прилепване на актинии, корали, миди и морски подводни растения.

Студиото на Тейлър е на яхтеното пристанище на Лансароте. Той възнамерява да остане тук задълго с приятелката си и четиригодишната им дъщеря, за да може да наблюдава и да регистрира как океанът ще променя творбите и дали те наистина ще станат основа за формиране на коралов риф.