Гордеева и Гринков - пламъче в сърцето на леда

„Как хубаво ухае тениската ти.“ „Да, чиста е.“ Това са последните думи, които двамата си разменят на леда и в живота

Таня Борисова 12 май 2016

Изпълнение на Сергей и Катя в Сиатъл, 1990 г.

Снимка: getty images/guliver



Реквием

Гринков открива някаква машина за разтягане на гърба и изпитва значително облекчение. С Катя дори се включват в тв хита „Златни кънки“ заедно с други олимпийски шампиони. Музикалният им съпровод е „Реквием“ на Верди.

На 20 ноември 1995 г. на пързалката в Лейк Плесид, САЩ, пристига Марина Зуева, която иска да постави нова програма под звуците на Григ. В началото фигуристите трябва да застанат на едно коляно, лице в лице. Катя поставя глава на рамото на Сергей. Тениската му ухае приятно и тя се усмихва: „Колко хубаво мирише“. А той отвръща: „Да, чиста е.“

Това са последните му думи. Гринков вдига партньорката си и тя се приземява с двоен аксел. Сергей се носи по леда, но не изпълнява стъпките, а се подпира на мантинелата и се свлича. Зуева праща Катя да звъни на 911. Самата тя пробва изкуствено дишане. Когато пристигат в болницата, Сергей все още има пулс. Правят електрошок, бият му инжекция адреналин право в сърцето, но не успяват да го спасят. Катя влиза при него и прошепва: „Прости ми, Серьога“. Така го нарича. Той нея – Катюша. В онзи трагичен момент неговата Катюша си повтаря: „Той повече няма да стане. Никога няма да ме прегърне и да ме хване за ръка. Как ще кажа на мама и Даша?“

Прощаването със Сергей става в Москва, на пързалката, където започнало всичко. Дария е само на 3. Трибуните за 12 000 души са запълнени до краен предел, хиляди минават и по леда, където е изложено тялото.

Заключението на лекарите е, че Сергей е издъхнал от запушена артерия, а предния ден е преживял и микроинфаркт. Проблемите с гърба, спазмите и изтръпването на крака също били симптоми за страшната болест. Катя е нямало как да знае, но не спира да обвинява себе си и месеци не става от леглото. От депресията я спасяват кънките, които обува за вечерта в памет на Гринков през февруари 1996 г. Категорична е, че на леда ще се появи сама, защото от 13 г. никой, освен Сергей, не я е държал за ръката и не я е гледал в очите. Добрата фея Зуева тогава й казва: „Трябва да потърсиш помощ от Бог. Първо му благодари, че ти е дал Сергей за спътник. А после докажи, че човек се вдига на крака и намира сили да върви напред. Най-важното е, че има за кого да живееш и заради кого да си върнеш смисъла...“

Окрилена, Катя се плъзва под прожекторите и изведнъж се усеща не малка и чуплива, а огромна, способна да запълни целия лед...
В тези месеци след трагедията 24-годишната жена се убеждава, че времето лекува, животът продължава и човек има нужда от приятели. „Сергей ми беше достатъчен, но когато го загубих, се отворих към хората, започнах да се вслушвам в проблемите им и по-добре да разбирам близките си. Младостта остана зад мен и тя беше свързана с моя безценен Серьожа.“

Ледена епоха

Лейк Форест, Калифорния, 2014 г., 6 сутринта. 13-годишната Лиза бърза към залата на родителите си – супермодерен комплекс, разполагащ с танцово студио и фитнес. „Тя може да скочи и в 4, само и само в 5 да е на леда. Най-добра е в своята възраст в целия Югозападен регион“, гордее се майка й Катя Гордеева.

Елизавета е проходила на кънки благодарение на Катя и на баща си Иля Кулик, олимпийски шампион в индивидуалното пързаляне от Нагано’98. Съдбата го събира с Катя и дъщеричката й Дария чрез шоуто „Звезди на леда“. Именно той е човекът, заместил Сергей в живота на Даша, той й обува първите кънки и я научава да изпълнява скокчета. През 2001-а се ражда и сестричката й Лиза, а година по-късно Гордеева и Кулик се женят. Те дълго крият връзката си. „Не исках да се превръщаме в поредната история за медиите. Получи се, както казват американците, отлично story, но за мен бе собственият ми живот. Костваше ми страхотни усилия да преобърна страницата, първите 3-4 години бяха кошмар“, откровена е Катя, която, за да се справи с мъката, излива душата си в книгите „Моят Сергей“ и „Писма до Даша“. Първата стана абсолютен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ и по нея бяха снимани филми в САЩ и в Русия. Самата Даша не помни баща си, отказва се от спорта, но се случва да се пързаля в спектакли редом до майка си и Лиза. В блестящите сини очи на Даша Катя всеки ден открива своя Сергей, който продължава да живее и в сърцата на хората. Защото нали казват, че това, което правим за себе си, умира с нас. А това, което правим за другите, остава завинаги.

Майка и дъщеря (Лиза)заедно на леда миналата година
На 30 декември 2015 г. Катя и Даша избраха олимпийската пързалка в Лейк Плесид, където Сергей издъхна, за да напомнят на света за него със спектакъла „Катя – от сърце” с участието на най-големите звезди на леда.

Накрая, под бурните аплодисменти на залата, Даша връчи по една червена роза на участниците с думите: „Всички заедно – стари приятели, нови приятели, всички вие. Сигурна съм, че се получи точно така, както на татко би му харесало.”

« предишна страница
1 КОМЕНТАР
1
liliand
12 юли 2016, 15:19

Думите за тази неповторима двойка са излишни. Действително са най-добрата и неповторима двойка във фигурното пързаляне. Винаги са ми приличали на два прекрасни лебеда, танцуващи един за друг!

ТВОЯТ КОМЕНТАР