Герда продава доста картини, за да финансира предстоящите операции на Ейнар, чиято стойност възлиза на около 20 000 паунда. Тя непрекъснато се самообвинява, задето е предизвикала появата на Лили и по този начин се е стигнало до всичко това. „В природата тези неща се случват – успокоява я Ейнар/Лили, някога убеден, че е мъж, който може да устои на всякакви бури. – При силни земетресения на мястото на планината може да се появи долина“.

За около година Ейнар/Лили преживява цели четири операции – за отстраняване на пениса, на тестисите, за присаждане на вагина и на яйчници. Научава доста интересни неща за тялото си – лекарите откриват в тялото му недоразвити, закърнели яйчници, т.е. реални зачатъци на женственост, така и не успели да се развият. Според някои Ейнар Вегенер просто си е роден хермафродит. Цялата документация от операциите му обаче е унищожена при бомбардировките през Втората световна война.

След четвъртата операция той, вече много изтощен, казва на Герда, която е неотлъчно до него: „Не искам да творя с очите, ръцете или с ума си, а със сърцето и с кръвта си. Искам да сътворя дете.“ И й съобщава, че следващата му операция е за присаждане на матка. Никой от лекарите не го заблуждава, че има шанс тя да е успешна. Герда не може да диша от мъка. Въпреки това тя продава всички останали й картини, на които е рисувала своята необикновена муза, в името на това да даде шанс на най-съкровения й копнеж – да стане истинска жена. Какъв странен кръговрат е животът!

Преди петата операция Ейнар Вегенер успява да легализира своето ново „аз“. Кралят на Дания анулира брака му с Герда и вече дори по официални документи той е тя и се казва Лили Елбе (избира си фамилията Елбе по името на река Елба, преминаваща през град Дрезден, в който правят първата му операция). Дори успява да се влюби в някой си Клод, според някои – художник, а според други – галерист и търговец на картини.

Няколко дни след присаждането на матката тялото на Лили отхвърля трансплантирания орган и тя умира. Преди това пише писмо до сестра си, в което казва, че усеща смъртта наблизо и че макар да е живяла като Лили едва 14 месеца, колкото са минали от първата й операция, тези месеци за нея са истински, дълъг и пълноценен живот. „Сънувах прекрасен сън, в който аз съм бебе в ръцете на майка ми и тя се обръща към мен с Лили“ – завършва писмото си тя.

Герда Вегенер не успява да се съвземе след смъртта на своята Лили. Не може да си представи, че няма да й бъде вярна и че ще докосва друга жена. Затова търси утеха в обятията на мъж – на 10 години по-младия от нея офицер от военновъздушните сили Фернандо Порта. Двамата пътуват много, живеят в Маракеш и Казабланка, но бракът им бързо се разпада. Порта успява да довърши дори и малкото й останали спестявания. Герда се завръща в Копенхаген и през 1939 г. прави последната си изложба, от която не успява да продаде почти нищо. Времето вече е друго, други теми и стилове са на мода. Предчувствието за Втората световна война сякаш се носи във въздуха и на никого не му е до чувствени момичета със свръхелегантни дрехи, плътни устни и бадемовидни очи. Нито до откровени еротични рисунки на дами с кринолини в луда любовна игра с маскирани Арлекини. Светът се е променил.

Герда Вегенер наема малък апартамент в най-ужасния квартал на Копенхаген. Напълно разорена, тя се издържа, рисувайки пощенски картички за Коледа и Великден. Едва на 54 години е, но никой не иска и да чуе за нея – „славата“ от миналото й я следва като сянка. Пие и пуши здраво и отлита при своята Лили точно три месеца преди нацистите да нападнат Дания. В края на живота си е абсолютно убедена, че цялата истина за любовта на тъжната ни планета се съдържа в думите на Ърнест Хемингуей: „Ако двама се обичат, това не може да завърши щастливо“. (