Всяка година от известно време насам Иван Несторов – Амебата изчезва от България към някоя далечна и екзотична дестинация. Този път в края на януари той отлетя за Източна Африка. И скоро след това в профила му във фейсбук се запоявяваха колоритни снимки – Иван пред дома, в който е роден Фреди Меркюри в Занзибар, Иван с червено наметало сред африканско племе, Иван, увиснал на надпис „Уганда, Екватор“ в нищото. Така той приключенства 18 дни, а когато се върна, се съгласи да разкаже на EVA какво е преживял, къде е бил и какво е видял.

Във филма „Кървав диамант“ с Леонардо ди Каприо има един лаф – когато не разбираш какво се случва, просто казваш TIA, тоест This is Africa. И аз се научих да го използвам – започва разказа си Иван, – в Африка много неща са различни от очакваното. Мислиш, че е топло, а сутрин умираш от студ, следобед пукаш от жега и не можеш да дишаш. Обикновено нямаш интернет. А като намериш, връзката е трудна.

Ядох домати и краставици, чийто вкус отдавна съм забравил. Там почвата е вулканична и всичко се отглежда в домашни условия. И месо, и картофи, и салати – просто бяха невероятни. Иначе нямаше толкова екзотични неща, колкото в Азия. Предлагаха скакалци, но ние сме ги пробвали. И меса от над 20-30 вида антилопи. Пилешкото беше като от пиле, расло в градината на баба ми. За 18 дни само две нощи спах на едно и също място. Ставахме към 4 ч. Към 5 тръгвахме да гледаме нещо изключително забележително. И после – часове кандилкане с коли. След това полет, друг хотел, пак коли, въобще... имахме абсолютно екстремна програма. Пътувахме предимно с високопроходими джипове, за сафари. Минахме огромни територии.

Маршрута го избра моят приятел, който е напълно луд. Казва се Людмил Дуков. Има си мощна туристическа агенция, живее в Париж и е обиколил целия свят (голяма част от него, за щастие, с мен). Минахме през Уганда, Руанда, Бурунди, Кения, Танзания и Занзибар, който сега е част от Танзания, в така наречената Източна Африка. Веднага след това той излетя за Австралия. Каза: „Бързо тръгвай за Австралия!“ Но това вече нямаше как да се получи.

Бурунди - заколени след избори. Крокодили и хипопотами в езерото

Изрично ни предупредиха, че е невероятно глупава идея да ходим в Бурунди сега, защото при по-сериозни размирици могат да затворят летището и да си останем. Там за съжаление все още се провеждат недемократични избори, след това се скарват кой кого е излъгал и започват да се колят. Ден-два преди да пристигнем се бяха клали две групировки и жертвите бяха над 90. Останахме една нощ в столицата Бужумбура, за да отметнем чавка на тази държава. Нямаше кьорав чужденец, освен нас. Хотелът беше полупразен, кацнал на най-дългото езеро в Африка Танганика и ограден със стоманени шипове. В езерото не се плува, защото е пълно с хипопотами и крокодили. А в града има много силно развита битова престъпност. Предупредиха ни – никакви волности, като да ходим примерно на кафе. Обиколихме с кола със затворени прозорци. Слязохме до един туристически офис, от колата дотам ни придружи полицай.