Мона слабо се интересува от трендовете, изгражда силен личен стил и винаги знае какво, как и с кое бижу да носи. Винаги проверява например дали при сядане изумрудите или перлите няма да докосват деколтето на роклята й.

През 1970 г. смъртта на граф Фон Бисмарк прави Мона вдовица за втори път. Но тя не е жена, която живее сама. И година по-късно, вече на 74, отново минава под венчило. Това е единственият й неуспешен брак. Съпруг номер пет, с 14 години по-младият италианец Умберто Мартини, бил от обкръжението на граф Фон Бисмарк – изпълнявал ролята на личен лекар. Заради брака си с него Мона едва не губи благородническата си титла, но задейства връзките си с италианския крал в изгнание Умберто Втори и новият й съпруг набързо е произведен в граф. Мартини започва да се разпорежда с богатството на Мона, уволнява нейни дългогодишни сътрудници и загрижен за здравето й, й „предписва“ някаква идиотска диета от макарони и евтино вино. Приятелите на Мона буквално намразват новоизпечения граф, смятат го за ужасно парвеню и когато 6 години по-късно той загива, падайки със спортния си автомобил върху скали край морето, измислят – доста злобничко – коктейла с много лед Martini on the rocks (буквално Мартини върху скалите). Неприязънта им се оказала не без основание. Когато отварят документите на починалия, установяват, че той е източил от Мона 3 милиона долара, които прехвърлил по сметките на децата си от предишни бракове.

Бялата графиня буквално е разбита. Когато старият й приятел Сесил Бийтън отива да я види във вилата й в Капри, той заварва жертва на корабокрушение. От легендарната й хубост не е останало почти нищо. Прекрасните й някога коси висят на клечки, устата й е увеличена до клоунски размери, веждите са нарисувани дебело с черен молив, а клепачите й – нацапани със зелено. „Сърцето ми се разкъса заради нея“, пише Бийтън. Здравето на Мона е подкопано. В последните си години тя слага в ред книжата си и се занимава с благотворителност. През 1983 г. умира в парижкия си дом на 86 години. Погребват я в Лонг Айлънд редом с третия и четвъртия й съпруг – Харисън Уилямс и граф Фон Бисмарк, облечена в рокля на Живанши.

От наследените от Харисън Уилямс 90 млн. долара Мона е успяла да похарчи 65 милиона. След смъртта й съгласно завещанието е основана фондация на нейно име, която създава в Париж Американски център „Мона Бисмарк“ за изкуство и култура. Центърът е в бившата й резиденция, намира се на брега на Сена срещу Айфеловата кула и организира бляскави изложби, включително на част от роклите й или показващи прелюбопитната история на копчето.

Юбер дьо Живанши може би най-добре описва очарованието Мона фон Бисмарк: „Тя влезе в студиото ми за проба и застана пред мен, разсъблечена до кръста. В смущението си се опитах да я наметна с парче муселин, но платът се свлече на пода. Излязох от стаята и запалих цигара. Мона имаше най-прекрасното тяло, което може да си представите. Бельото й беше разкошно. В края на краищата се върнах и довършихме пробата. Вече облечена, тя се погледна в огледалото и прекара през късо подстриганите си коси четка от коруба на костенурка. После взе легендарните си перли – използваше ги като шал – и обви с тях китките и шията си по невероятно стилен начин... Изпратих я до колата й и когато си замина, въздъхнах възхитено. Очарованието на лицето й, отмерените й жестове... Всичко, което тя правеше, беше толкова прекрасно!“

Това е Мона. Светът край нея може да е разклащан от икономически кризи, от световни войни и политически бури, приятелите й може да се разоряват, да умират на бойното поле или от свръхдоза, но тя остава сред бурното море на XX век като остров, на който човек да се подслони и да си спомни какво е красотата.