На вас кой и как ви е помагал в кариерата ви?

Помагали са ми много хора, но искам да разкажа за двама от тях, и двамата – от Световната банка. Оттам е и следната история. Бях ръководител на делегация във Виетнам. В края на посещението ми една виетнамка дойде и ме помоли да благодаря от името на виетнамските жени на президента Джеймс Улфенсън за това, че е изпратил мен като шеф на делегация като пример за мъжете във Виетнам. Често цитирам думите му: толкова много работа за вършене и толкова малко жени да я свършат. До този момент бях в категорията жени, които казваха: няма значение – жени, мъже, ако човек е талантлив, естествено ще върви нагоре. Тази виетнамка ми показа, че без подкрепа няма да стане. Вторият човек, който ми отвори очите, е президентът на Световната банка в периода 2007-2012 Робърт Зелик. Дойде и каза: ние сме организация, видима в цял свят, и до края на моя мандат искам 50% от вицепрезидентите да бъдат жени. Бях директор за устойчивото развитие и отговарях за 60% от работата на банката. Той ме бутна към поста вицепрезидент, даде ми начална скорост.

А не дължите ли възходящото си кариерно развитие на собствените си качества?

Да, но го дължа и на многото работа. Жените от моето поколение трябваше да работят два пъти повече от мъжете, за да докажат, че са равни. Гледам си работата в Световната банка – 80-часова работна седмица беше нормално за мен. Но на всички позиции, които заемах, бях много по-продуктивна от колегите мъже. Като имаше нещо наглед невъзможно да стане, на мен го даваха. Носех. Тогава не съм си давала сметка за това. Сега се питам, ако бях мъж, щеше ли да се налага да поемам толкова много отговорности.

Да се помага на жените означава ли, че от тях се очаква едновременно с реализацията си като ръководители да си останат пълноценни и в ролята на майки?

Жените наистина имат нужда от повече подкрепа от мъжете. Но те трябва да имат и възможността да работят в условията, в които от тях се очаква да бъдат и в друга роля и социална функция. За нашите 40% в Европейската комисия мобилизирахме успешни ръководители жени и мъже, които да подкрепят бъдещите мениджъри и да им помагат да развиват нужните качества. Въведохме гъвкавото работно време и възможност да се работи от вкъщи. Доскоро този, който иска да работи от вкъщи, трябваше да убеди началника си, че това е възможно и необходимо. Ние го обърнахме наопаки – началникът трябва да докаже, че това не е възможно и не е необходимо. Много важно е жените да си адаптират работното време така, че да е в хармония с личния им живот. Инвестирахме повече и в детски градини. Сериозно се занимаваме с темата за еднакъв отпуск за отглеждане на деца. Норвегия първа въведе 12 седмици отпуск по бащинство, които не могат да се прехвърлят на майката. Това доведе до промяна на традиционните роли в семейството.

Изравняването с мъжете, че дори и изпреварването им в някои области от жените не ги ли фрустрира?

Равенството има последици за ролята както на жените, така и на мъжете. Въпросът е можем ли да си позволим да не го правим. Но в условията на конкуренция между държави, на вътрешна конкуренция едва ли е възможен просперитет, без да се използва талантът на всички хора, жени и мъже. Не виждам какъв избор имаме, ако искаме да сме успешни. Дори да има леко недоволство у мъжете, опитът показва, че така е по-добре. За всички.

Как можем да убедим в това държавите, в които по религия и култура мястото на жената е съвсем различно? Как можем да интегрираме мигрантите, които не приемат нашите ценности, сред които и равноправието на половете?

Като последователно гарантираме първо образование за всички. Момичета и момчета да са еднакво поставени в училище. Когато имат образование, те самите ще искат повече от живота. Да има езиково образование за всички. Когато не говорят езика на страната, жените са затворници в семействата си. Като отваряме повече възможности за тях да имат икономическа сила. И да бъдем културно чувствителни. За да стигне езиковото обучение до жените, може да се наложи училището да отиде при тях – да бъдат обучавани в малки групи по домовете им. В Пакистан след наводнението мобилизирахме армия от жени да отидат по домовете и да съдействат на жените. Да доставят помощите там, където има нужда.

Винаги има повече от един начин да се реши един проблем. Дори и в най-консервативните общества има място за промяна. Саудитска Арабия да вземем. Покойният крал Фахд направи бебешки стъпки към отварянето на повече място за жените, като позволи те да бъдат избирани в техния парламент. Аз се срещнах с тези жени. Бях поразена от тяхното изключително високо образование, едната беше професор, другата – ядрен физик. Попитах ги какво послание да предам на жените в Европа. Едната от тях каза: предайте им, че ние сме като вас. Имаме много проблеми за решаване, но искаме същото, което и вие – да живеем в мир, децата ни да са здрави, да имат възможности и да дойде този ден, в който нашите момчета и момичета да са равни.