Кой е най-трудният ти момент на сцената, най-голямото предизвикателство?

Първите 5 минути от спектакъла. Винаги се притеснявам. Ако не се притеснявам, значи нещо не е както трябва. Всяка една от по-сложните ми роли е била предизвикателство.

Кои са те? Успяват ли характерите, които пресъздаваш на сцената, да извадят нещо от теб самата?

Първият такъв случай беше Камий от „Презрението“ на Крис Шарков по Годар. Когато Крис ме покани да работим, не осъзнавах какво представлява тази жена. После си казах –  защо избра точно мен? Не притежавам и 5% от нейните качества. А той някак си много вярваше в мен, вярваше, че аз го нося това. Има неща, които човек носи в себе си, но без да го съзнава, а другите ги забелязват. До моменте, в който не опиташ да контролираш това качество, да го извадиш от дълбокото в себе си, да го усвоиш. Камий ми се струваше много далечна, особено в отношението си към мъжете. Тя е истинска femme fatale. Жена, която опиянява един мъж, вкарва го в света си и той се изгубва там. А аз едвам заговарям някой от другия пол! Беше ми трудно и почти насилствено, спрямо себе си започнах да „вкарвам“ в реалния живот някои нейни качества, за да видя дали мога изобщо да го направя или вътрешното ми усещане, че е много далечно от мен, ще се оправдае. „Репетирах“ за театъра в живота. Получи се едно раздвоение на личността, много интересен експеримент. Разбрах обаче, че нося част от Камий в себе си и Крис е прав.

Трудно е да разделиш личния си живот от актьорството?

О да, но като цяло успявам. В нашата професия наистина не е лесно, работиш с тези хора 24/7 и е почти невъзможно да срещнеш някой от друго поприще, който да те разбира – цялото отдаване, напрежението, фактът, че когато репетираш или си на снимки цялото ти съзнание е ангажирано само с това. Слава Богу, имам приятели от много различни среди, които ме разбират, дори когато не успявам да им отделя достатъчно време.

Шарлот Рамплинг казва в едно интервю, че е невъзможно да се развиваш като човешко същество, без да се развиваш като актьор и обратното. Кои качества са необходими за професията ти?

За да си актьор трябва да си много широк човек, с различни интереси, многолик. Едновременно с това актьорът е самотен. Да съхраниш вътрешното си аз, да пазиш вътрешния си живот от външни влияния и едновременно с това да не се заториш в себе си е трудна задача. Сещам се тук за един мой любимец, който тотално се затваря в собствения си свят, Даниел Дей Луис.

Цялото интервю може да прочетете в юнския брой на Grazia.