Били сте близки и с Георги Иванов.

Да, бившият ми мъж беше юрисконсулт на Националната космическа лаборатория в София. Беше ангажиран с изпращането на полета на Георги Иванов. И както мъжът ми идваше с мен на спектакли, така аз ходех с него на събиранията на космонавти и астронавти. Бях на събиране в Будапеща и на един друг конгрес в Инсбрук. Винаги имаше програма за съпругите. Водеха ни на шопинг, на някое по-известно място в града или из околностите. Винаги съм обичала да имам контакти и извън моите среди. Не са били толкова много, но са много ценни за мен. И до днес съм приятелка с Георги Иванов и жена му. И се чуваме, виждаме се, честитим си празниците.

Вярно ли е, че сте били гимнастичка?

Ха-ха-ха! Да. Тренирах художествена гимнастика. Явявах се и на окръжни състезания в Русе. Много спортувахме тогава. Всички. Но и много пеехме, особено вкъщи. И майка ми, и маминка – баба ми. Баща ми беше харесал майка, освен защото е хубава, и защото е пеела много хубаво. И тя най-много ме подкрепяше да уча. Идваше с мен на прослушвания във Варна при Ана Кирова – ярка солистка от Варненската опера, в София – при Елисавета Йовович, също име от старата генерация големи български певици. Че имах глас, имах, но искахме да разберем дали става за оперно пеене, дали има смисъл да се захващам. Защото аз трябваше да си го направя професия и съдба, нали?  

Колко време ви отнема подготовката на Моцартовия фестивал в Правец?

Поне година. Веднага след като свърши, започваме да подготвяме програмата за следващата година. Даже вече сме нахвърлили програмата до 2017 г.

Какво е по-специалното в програмата на „Моцартовите дни“ в Правец тази година?

Както в цял свят и при нас тази година е посветена на 260 години от рождението на Моцарт, 400 години от смъртта на Шекспир и на Сервантес. Бойка Велкова и Валентин Ганев ще прочетат монолози и сонети на Шекспир. Оперният певец Пламен Бейков ще пее песни по негови сонети. Ще има откъс от балета „Ромео и Жулиета“, изложба на костюми от постановки на Шекспирови произведения, които бяха представени в Националната художествена галерия благодарение на Британския съвет.

Годишнината на Сервантес ще отбележим с откъси от оперетата „Човекът от Ламанча“, откъси от операта и от балета „Дон Кихот“ и с актьори, които да четат от романа „Дон Кихот“. Първата вечер ще открием със симфоничен концерт, посветен на Моцарт, с участието на оркестъра на Националното радио, с главния диригент на Пловдив Деян Чобанов и три рояла, на които ще свирят той, Георги Черкин и Виктор Чучков. И ще открием една изложба – „11 години фестивален живот“ със снимки от предишни години.

Ще има ли изненади?

Да. Тъй като отбелязваме 200 години от първото представление на „Севилският бръснар“, сме го включили в програмата под рубриката „Нестандартен прочит“ на стандартни произведения. „Севилският бръснар“ е една от най-популярните опери, а ние го подготвяме като балет с участието на балетистите от Държавна опера - Русе. И докато те играят на сцена, певци ще изпълняват операта на живо. Миналата година направихме „Реквием“ по този начин – с актьори, с вмъкване на текстове на Данте. А предната пък беше Моцарт и Салиери.
Всяка година ни гостуват различни опери. Тази година ще гостува и Старозагорската опера с „Лучия де Ламермур“ – едно от най-интересните представления за годината в българските оперни театри. Ще имаме и джаз вечер, и програма за деца.

Имате ли мечта, свързана с фестивала?

Да, мечтата ми е да можем да правим по една собствена продукция, да можем да поканим цял екип и да направим постановка.

Кой е бил най-престижният гост на фестивала до момента?

Може би най-пресен е споменът ми за миналогодишния полски цигулар Мариуш Патира, който беше спечелил конкурса за цигулка на името на „Паганини“ в Генуа. Да си кажа право, аз го поканих, без да го познавам. Прегледах всички наградени и ми се искаше да е по-млад. А той се оказа такова попадение – страхотен! Никога симфоничният концерт не е имал такъв успех. Реакцията след изпълнението му на концерта беше като след рок концерт. Няма да забравя смеха му – един такъв налудничав като на Моцарт във филма на Милош Форман. Когато го изпращах към летището на следващата сутрин след концерта, той така се изсмя, че шофьорът едва не катастрофира.

Като говорим за таланти, какво мислите за Соня Йончева и нейната кариера?

Тя е много добра. Няма такава певица, която за 2-3 години да направи престижни роли във всички големи театри, заедно с това да се омъжи, да роди. Амбицията много често може да бъде със знак плюс. Притеснявам се само за съгласието й да прави „Норма“ в Ковънт Гардън. Ще има премиера в началото на следващия сезон, на която трябваше да пее Анна Нетребко. Тя се отказа и Соня пое ангажимента. Дано не й изиграе лоша шега, защото в ушите на всички звучи Калас, звучи Гена. Една Габриела Георгиева, която направи премиерата в София, е много добра. Мисля, че Соня има по-лиричен, по-мек глас.