Вижда се, че обръщаш голямо внимание на тялото. Какъв е твоят личен режим?

Всичко започва от тялото, защото животът е енергия. Винаги този, който направи 100 телефонни обаждания, ще бъде по-успешен от човека, който прави 2. Неизбежно е като гравитацията. В момента спортувам всеки ден, три пъти седмично силови тренировки във фитнеса, три пъти по 5 км крос и играя футбол, тенис на корт, баскетбол.

Във фитнеса се раздавам на максимум. Храня се пет пъти на ден и пия 6 литра вода. Възстановявам и със соли, минерали, конопен протеин. Ям месо само в едно или две хранения седмично. Пулсът ми в нормално състояние е между 38 и 42 удара в минута. В момента, както говоря разпалено, пулсът ми е 65 (показва го на часовника си). Когато човек е трениран, сърцето му бие бавно, мускулът става по-силен.

Това помага ли ти при сегашното темпо на работа?

Несеминарът за мен е от 6 сутринта до 12 през нощта. Хората си мислят, че сигурно след това лежа по цяла седмица, за да се възстановявам, но не е така. Ако се преструвам, че имам енергия, а зад кулисите лягам, това не може да се издържи дълго.

Моите правила са прости – или ще ставам по-добър, или ще ставам по-слаб. Преди се залъгвах, че поддържам форма. Това е друг начин да кажеш, че ставаш по-слаб, и не ми харесва. Да, годините напредват, но аз искам да живея с енергия. Може да прогресирам с много малки крачки, но целта ми е всеки ден да напредвам с 1 процент в която и да е сфера.

Това, което правиш, бизнес ли е или мисия?

Мисия, която не е обвързана с бизнес, в съвременното общество не може да расте. И не говоря за мащабите на България, а на целия свят. Моето обяснение е, че човек трябва да може да изкарва много пари от това, което прави, за да го прави повече и по-добре. Парите са ресурс.

Когато някой те попита как по-малко да работи, а да прави повече пари, какво му казваш?

Тези хора търсят лесен вариант. И аз питам: кое е най-лесното нещо на света? Минаваме през „ами да работя по-малко“, през „а може въобще да не работя“ и продължават да изреждат кое е още по-лесно. И аз накрая казвам: „Най-лесното нещо на света и това, към което се стремиш, е да лежиш на пода мъртъв.“ Някои изключително много се възмущават. Една жена дори ме удари, но ако тя търси най-лесното, аз не мога да бъда по-полезен от това.

Ама ти много дразниш хората.

Това ми е работата. Аз виждам къде е раната и с всичка сила натискам там, за да разбере човекът, че има рана. Използвам и думи табу – понякога много грозен език, за да мога да стигна до най-големите му страхове. Подсъзнанието ни винаги прави за секунда най-добрия избор. Това, което се случва, е, че на съзнателно ниво не му даваме достатъчно опции.

Кои са твоите учители в личностното развитие?

Екхарт Толе, Нийл Доналд Уолш, Зиг Зиглър, Брен Браун, Брендън Бърчард, дори Скалата – Дуейн Джонсън, един от най-харизматичните хора в света. Лао Дзъ преди 2500 години е написал всичко. Човек не постига никога нищо сам в живота.

Кое е минималното предизвикателство, което човек може да си постави всеки ден?

Горещо съветвам всеки да си постави предизвикателството да бъде благодарен всеки ден за това, което е постигнал, и за това, което е. Да отдели две минути на ден и да напише: „Благодарен съм, че се събудих, защото някой ден няма да се събудя. Благодарен съм, че сърцето ми бие със 100 000 удара на денонощие, за да мога да съм жив. Благодарен съм, че до мен има прекрасно същество, което ме подкрепя“. Много е важно човек, докато пише, да се потопи в тази благодарност и да изпита чувство. Каква е проверката? Чрез биохимична реакция на тялото, която има физическо проявление – или ни се насълзяват очите, или някъде изтръпва тялото, или изпитваме чувство на пълна удовлетвореност и благодат. Ако това се е случило, значи си направил минималното необходимо, за да живееш щастлив живот. Аз го правя всеки ден.

Повече за предизвикателствата на Юли Тонкин – на www.misli.bg