Как се справяш с тази несигурност? В България все още е много трудно да си свободен артист.

Няма с какво да го сравня, така че това не ме натъжава, но е имало периоди, в които съм се чудил какво да правя, за да изкарам някакви пари.

Жена ти, която очевидно изкарва парите у вас, как го преживява?

За момента с разбиране. Имаше време, когато се притесняваше. Зависи дали аз съм в добър или в лош период. Но по-скоро на думи описва притесненията си, какво ще правим, ако...  Тя се терзае за много далечни неща, примерно след 50 години. Например, че няма да имам пенсия, защото не се осигурявам. Но в някои периоди е не трудно, а невъзможно да отделя 100 лв. за осигуряване на месец. Един ден, ако имам някакъв нормален доход, бих могъл да помисля и за това. В най-трудните и изискващи средства моменти ни помага баща ми. Накуп ни решава проблемите. Понякога той пита, често аз искам помощ. Ако не беше той, най-вероятно щях да работя нещо друго.

Баща ти упреква ли те понякога, че не си станал архитект като него и майка ти?

Неее, макар че и двамата искаха да наследя професията им. Даже бях приет в университета в Нигерия, но се върнах тук и реших да пробвам в НАТФИЗ.

Какво смяташ, че спира хората да имат повече от едно дете?

Страхът как ще го отглеждат. Жена ми има такъв страх, трудно се нави да имаме второ дете. При условие че сега живеем много по-уредено отпреди 50 години или отпреди 100, когато хората са имали по три-четири деца, ми се вижда нелогично сега да имаме по едно-две най-много. Абсурдно е един апартамент да е тесен за трима души...

Представите ни за минимален комфорт са се променили доста.

Да. Но смятам, че е грешна посоката, която сме избрали. Въпреки че харесвам комфорта, тук вече става въпрос за отчуждение. Ти и твоята къща, твоята стая, твоя телевизор и няма място за другите. Всичко е персонално. Ако ще има телевизор, то е добре той да е нашият телевизор. Нашата маса, нашият компютър, нашето легло. Спомням си, че в Нигерия ме впечатли английският тип уредба на дома – мастър рум, стая на съпругата, на детето, на прислугата, западен модел на самостоятелност в битието. Отчуждение в един дом, но е типично английско. При нас още не е прието, но натам вървим с постоянното мое, мое, мое. Виж, италианците, както и арабският свят, който аз много обичам, поддържат усещането за фамилия, за род. Пак има аз, дори по-често, отколкото в Англия, обаче то пак е в името на ние. Има и правила за общуване, важни по някакъв начин. В семейството си ако нямаш общество, как ще го имаш с непознати хора? Човек ако първо подреди себе си, после дома си, кооперацията, ще стигне и до общество един ден. Ние хаотично препускаме сами и искаме да имаме общество. Няма как да стане.

Защо у вас няма интернет и телевизор?

Интернет никога не е имало, но аз ходех на място, където има, за да си чеша крастата. Страстта на жена ми, а покрай нея и на сина ми, беше телевизията. Решихме тя да се лиши от телевизора, аз – от компютъра. На Нова година си стиснахме ръцете след един разговор, пълен с предчувствия колко неприятно ще живеем и как се лишаваме. Според мен спечелихме и двамата много. Дано не се върнем към страстите си.

Какво четеш в момента?

„Златният телец“.

На децата си какво четеш?

На тях им чете Мария, жена ми. Всякакви приказки, на малката – с картинки, тя е само на две годинки. Така се радва на книжките! Скоро получи подарък кукла, която не удостои с внимание. Синът ми прочете „Карлсон, който живее на покрива“. За мен доскоро това беше невъзможна задача, аз не четях. Не съм прихванал от майка ми, която чете много. Аз съм дете на телевизията и на улицата. Не четях. Съпротивата ми беше породена от убеждението, че след като не можеш да запомниш от тази книга почти нищо, откъслеци или емоция, защо да я четеш тогава? Представях си, че като прочетеш нещо, трябва да го запомниш едно към едно. Не можех да уча и текстове.

Е, как влезе в НАТФИЗ, човече?

С много усилия. Скоро се смяхме с преподавателя ми по сценична реч, припомняйки си как три години изкарах с един и същи текст за всички упражнения. Къде ще уча аз нов текст! Понякога полагам толкова много усилия да науча някакъв текст, че го помня дълго време след това. Доскоро си спомнях реплики от един турски филм, които трябваше да уча на турски. Сега, шест-седем години по-късно, едно изречение мога да кажа от текста. Знам и какво означава. В НАТФИЗ имахме западноевропейска литература при много добра преподавателка, дипломирала се с Гьоте, а на първия изпит ме скъса, тъй като не бях прочел нищо от това, което трябваше. Обаче приех много приятно това скъсване и че трябва да се явя на поправителен. Самата личност беше много атрактивна. Направих си труда да прочета по нещо от авторите и усетих, че не е лошо човек и да чете от време на време, да вземе мъдрост оттук-оттам.