Всъщност, една от първите дейности, на която се отдадох след пристигането ми в това закътано екзотично кътче, беше шнорхелуването. Бях чувала, че остров Барос е емблематично място за това и реших да проверя защо. За щастие, водният център на острова ми предостави цялата нужна екипировка, която се състоеше от маска, плавници, шнорхел и спасителна жилетка. Жилетката бе основно предпазна мярка в случай на поява на силно течение, но фактът, че помагаше и срещу изгаряне по гърба, определено беше удобен! Един дружелюбен местен се зае и да ми обясни няколко важни неща, които трябваше да знам, преди да отида на рифа. Научих, че е препоръчително да се шнорхелува по време на прилива, защото при отлив има опасност от нараняване на коралите, тъй като разстоянието между върховете им и повърхността на водата е малко. Малдивецът ми показа и снимки на няколко вида океански създания, които да не пипам или преследвам, тъй като са отровни. Като цяло Малдивите са доста безопасни и откъм островен, и откъм океански свят, и отровата на животинките не е животозастрашаваща, но пътешествие до болницата на главния остров – столицата на Малдивите Мале, едва ли е сред мечтаните начини за прекарване на деня на който и да е пътешественик.

Около острова, както около Малдивските острови по принцип, се срещат единствено така наречените рифни акули, които са доста по-малки от средностатистическата акула и са вегетарианци. И все пак бях уведомена, че идеята да преследвам рифна акула не е добра. Сякаш би ми дошло на ум! Последното, което подчерта местният бе да не размествам, настъпвам или чупя коралите, защото така рифът се разрушава. За жалост, разрушените рифове са настоящ проблем на Малдивите и на други места около света - от последните две години те претърпяват избелване заради повишената температура на водата. Избелването настъпва, когато водораслите, които живеят в корала, го напуснат поради стрес, причинен от екстремни и постоянни промени в температурите. Ако условията не се нормализират, коралите са изложени на риск от смърт. Дано в предстоящите години температурите се понижат, защото гмуркането и наблюдението на корали във всеки цвят и нюанс, обградени от костенурки, малки и големи риби, също толкова разноцветни, плуващи сами или в ята, е пленително. На острова има опция да се гледа океанският живот и от лодка със стъклено дъно, но за мен шнорхелуването е по-добрият избор. Преживяването да съм част от подводния свят е единствено по рода си!

След всеки ден, прекарван в изследване на острова и океана, надвечер посещавах The Light house Lounge. В основите си това е ресторант над водата, а на горните етажи е бар с диванчета, от които да се гледа живописният залез с коктейл в ръка. От време на време можеше да се зърнат и няколко рифни акули, плуващи във водите долу, или риболовна лодка в далечината. Aко някой ден се озовете на това тропическо кътче сред Индийския океан, не пропускайте да го посетите.

Атмосферата на целия остров, независимо дали бях на разходка сред палмите, на шезлонга с любима книга, в бунгалото със сламен покрив или под водата не би могла да се нарече нещо по-малко от напълно завладяваща, и искрено пожелавам на всеки (че и на себе си) да изпитат това чувство (отново).