Харесваш ли се?

Когато си си ти, истински, имаш чувство за хумор, което си пазиш. И си прям, честен, силен, смел. Е, понякога ми се случва да се страхувам. Харесвам се горе-долу. Поне днес, защото вчера бях болен, скапан. Да играеш ролите на Макмърфи и Сирано една след друга си е тежко. - Яде мед с бъркалка. - С Макмърфи фланелката ми в първо действие е вир-вода. Мокра-мокра, цялата. Във втората част я сменям и пак е мокра.

Какво не си харесваш?

Искам да си организирам по-добре свободното време. Трябва да дам на тоя това, на другия – друго, тръгвам, запилявам се. И не свършвам тия неща.

Как се грижиш за тялото си?

Никак. Само разтягам. Тренирал съм много неща. Не ходя на фитнес. Правя лицеви опори - бам, бам, бам, бам. Аз не дебелея. Ям като свиня, но харча много енергия тук. Имам много белези - най-вече от скокове във вода на идиотски места. -  Изпъва се и пука целият. - Чуваш ли?

Работохолик ли си?

Не, по-скоро съм мързелив. До последните 10 репетиции на подготовката на една пиеса предпочитам да си почивам. Зорът идва след това. С Теди (Москов) и Сашо (Морфов) имаме синхрон като ритъм на работа. И те не си дават зор в началото, после набират скорост и се получава много добре.

Изумен съм как съдбата е благосклонна към мен понякога. Коко Азарян, който го чувствам като мой духовен баща, казваше, че съдбата е другото име на Господ. А аз съм късметлия и щото съм с редки зъби. Дотук в живота ми всичко, което искам да го имам, го имам. И то не е свързано с материалното. Имам си дете, майка на детето, която го обича и се грижи за него. Аз също. Баби, дядовци. Приятелка, която обичам. Абе всичко е свързано с любов.
А с Лили и с Васко Абаджиев – мъжа й, сме приятели от НАТФИЗ. Лили ме провокира със свободата, която ми дава, със смелите си решения, с интересното си чувство за хумор. А с Теди в началото ме беше страх да работя, страх от неизвестното, а сега се влюбих и ще си му се хвана за крака и ще му викам само: „Постави! Постави!“ С него, освен че репетирахме, ходехме да ядем, да пием вино. Със Сашо също, той ни дава възможност да бъдем съавтори на ролите си. А аз във всяка своя роля се опитвам да открия нещо от себе си.

Видях, че целуна Морфов, докато ви аплодирахме на „Полета“.

Така ли? Сигурно е под влияние на образа на Макмърфи, защото аз там наред целувам където хвана.

Това е сериозен текст. Не се ли изкуши да си откраднеш малко от филма?

Не. Аз бързо забравям. И си имам мое виждане. Четох романа. Гледах филми за луди. И съм си добавил мои неща, например постоянно раздавам - показва среден пръст с двете си ръце. - Как да го кажа?

Като пред сина ти.

Пишки. В “Дванайсет маймуни” Брад Пит показваше такива жестове, но ги преекспонирах. Показах ги на много повече места. Смехът е на един от най-лудите ми приятели. Загрявам много дълго време преди ролята и смеха го загрявам. Виж какво си купих - показва запалка Zipo. - Струва 100 лв. Има знака на Асо пика, защото Макмърфи е комарджия. С нея играя.
Изчезва да си намери цигара от съседна гримьорна. Връща се. Пуши.

Какво ти харесва в героя ти?

Това, че само на пръв поглед изглежда перде. А съзнава, че се изправя много смело срещу смъртта, срещу системата. И е творец, нежен е. Той идва в света на тия луди като Господ Бог, като Спасителя им. Затова и в началото на пиесата е въведен с думите: “Да видим кой ще бъде новият луд този път - Наполеон или ...” И го обявяват като Исус Христос. Буквално дава живота си за другите луди. Предлагах му на Сашо всякакви идеи, докато репетирахме, а той ме обираше. Преди да почнем репетиции, като прочетох романа, знаех, че ще се справя с тая роля, защото усещах отвътре, че тя ме преизпълва от кеф. И още не съм стигнал това, което съм си представял, когато я четях.

Имаш ли моменти на рутина, в които да ти омръзва някаква роля?

Старая се да нямам. Старая се да провокирам себе си. 

Защо поиска да те снимаме като медицинска сестра? (Предложил ми беше тази идея още по телефона, преди да се видим.)

Защото в “Полета” се появявам облечен така.

Да не ти е еротична фантазия?

Не, не. Въпреки че де да знам. Зависи. Би могла да бъде.

А какви са еротичните ти фантазии?

Аааа! Не казвам! С Кристина са ми свързани тия. С нея ги споделям.

Дали си мъж, който може да бъде дълго време с една жена?

Да, чувствам се зрял за такова нещо. Не ми се играе, не ми е интересно. Аз не съм Дон Жуан. Мога да го играя, но не съм. Случвало ми се е в период - два, когато нямам сериозна приятелка. Но тефтераджийските работи не са ми... Винаги е хубаво да има нещо, което да ни свързва, мен и жената, с която съм. Хубаво е да има по-съществена причина да бъдеш там.

Грижиш ли се за любовта си?

Акo съдя по компромисите, които съм правил за любовта - да. И е хубаво повечето хора да си казват по-често “Обичам те!” - и между приятели. Знаеш ли колко хора има, към които изпитвам любов. И то истинска, приятелска. От “Полета” колегите ми ги познавам от различни места - от филми, и ги обичам всички. И те ме обичат. И знаеш ли колко е хубаво?! Казваме си го: “Обичам те!” Не само когато сме пияни. Знаеш ли колко те озарява?! Така между мъже - целуваш се уста в уста с някого. Той ми е като баща, разбираш ли? Обаче аз го обичам.