Михаела Филева - принцесата на поп музиката

EVA я „отвлече“ за специална фотосесия на морския бряг, а докато пътувахме с нея тя повдигна завесата над една от строго охраняваните зони в България – личния й живот.

Адриана Попова 17 August 2015

Снимка: Тихомир Рачев, артдиректор Биляна Хинова

 

От снимките на твоя приятел, които видях... Красавец.

Факт. Благодаря. Разбира се, че това ми е важно. Външността те привлича дотолкова, доколкото да си кажеш – да, искам да видя какво носи този човек вътре. Впечатлявам се от нещо малко, талант или страст към нещо.

В случая кое е?

Талантът. Ние се познаваме от отдавна, в един момент припознах в него много талантлив човек. Това ме привлече силно, аз съм свикнала да се обграждам с хора, от които мога да се уча, да ми отворят кръгозора за нови неща. От храни, през литература, изкуство, до съвсем прагматични умения за нещо.

Лесно ли се влюбваш?

Не, никак не съм влюбчива даже. Но лесно харесвам хора, не само за партньори. Старая се да не изграждам прегради. При мен влюбването няма онези признаци – да ти се подкосяват краката, да трепериш, да се чудиш – о, сега ще ми се обади ли, няма ли да ми се обади, а някак си е едно уравновесено харесване. И в един момент си казвам – боже, аз обичам. Разбирам, че се влюбвам, в момента, в който затворя очи и не мога да си представя живота без този човек.

Ти обичаш ли сега?

Да, и то много силно.

Като разглеждах снимките, човекът е доста татуиран. Татуировките предават ли се по любовен път?

Очевидно не засега (смее се). Никога не съм разбирала и не съм харесвала хора, които имат толкова много мастило по кожата си или въобще имат. И бях много изненадана, че бях привлечена въпреки това. При него го приемам по причина, че той има конкретна философия за тези неща, много по-спиритуално ги възприема – като отпечатване на спомен върху физическото тяло, а не – нося мастило по кожата си. Уважавам това.

Какво би те накарало да се татуираш?

Сънувах преди време, че в деня на сватбата си си татуирам халката. Тъй като истинската халка се сваля. Че си татуирам инициалите на човека, за когото се омъжвам, на безименния пръст – ето, това е халка, която няма да сваля. Със сигурност, когато реша да направя тази стъпка, ще е завинаги.

Такава ли си – не съжаляваш за решения?

Старая се да вземам такива решения, че да не съжалявам после. Има поговорка – сто пъти мери, един път режи. От майка ми съм научила да виждам нещата винаги от хубавата им страна, като уроци. Когато говорим за нещо толкова съдбоносно като брак, обвързване или вдаване в нещо, според мен тези неща се усещат. Не мисля, че там човек може да направи грешки.

Всъщност човек прави грешки постоянно. Затова е интересен животът.

Абсолютно. Но цял живот съм била с убеждението, че ще си намеря човек, с когото ще остарея.

Вярваш в единствения ли?

Не вярвам, че има само един човек, създаден точно за теб. И ако не го намериш, ще умреш нещастен. Вярвам, че си способен да намериш един от тези хора, подходящи за теб. Вярвам, че човек би могъл с компромиси да бъде най-подходящия за човека отсреща. Вярвам, че зависи от теб да откриеш този, за чиято същност си готов да направиш компромиси със себе си.

Слушах песента на Pavell „Единствената“. Изглеждаше като да е писана за теб. Имаше фрази, които доста точно те обрисуваха. Как се чувстваш като муза?

Него ще си го питате за тази песен. За всяка жена и за всяко човешко същество е комплимент да е муза. Някои пишат песни. Ако си дърводелец, за жената на твоето сърце можеш да направиш най-красивия стол, за да сяда и да се чувства по най-комфортния начин.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР